Фондация и Земя
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фондация и Земя». Краткое содержание книги:
— Е, добре — кимна Пелорат. — Предполагам, че си права. Но аз не дойдох да те видя заради проблема с Фалъм, а заради Тривайз.
— Какво му е?
— Блис, безпокоя се за него. Все още изчаква да се изяснят фактите относно Земята и не съм сигурен дали ще може да издържи на напрежението.
— Аз не се опасявам. Струва ми се, че умът му е жизнен и стабилен.
— Всички имаме някакъв предел, не забравяй! Планетата Земя е по-топла, отколкото той е очаквал; сам ми го каза. Подозирам, че си мисли дали тя не е прекалено топла, за да има на нея живот, при все че явно се опитва да се самоубеди и да повярва, че не е тъй.
— Може би е прав. Може би планетата наистина не е прекалено топла, за да има живот.
— Освен това той изглежда приема, че е възможно топлината да е в резултат от радиоактивната й кора, но и на това отказва да повярва. След ден-два обаче ще сме достатъчно близо, така че истинското положение просто няма как да бъде потулено. Ами ако Земята наистина е…
— Тогава явно ще му се наложи да приеме факта.
— Но… не зная как да ти го кажа или по-точно как да го изложа с ментални термини. Ами ако…
Блис поизчака и кисело подхвърли:
— Ако му изгорят бушоните ли?
— Да! Ако му изгорят бушоните. Не можеш ли да направиш нещо, за да го подсилиш? Така да се каже, да го държиш спокоен и под контрол?
— Не, Пел. Не вярвам, че е толкова крехък, а освен това Гея твърдо е решила, че умът му не трябва да бъде докосван.
— Точно там е въпросът! Голан притежава това необикновено чувство за „правота“, както и да се нарича то. Шокът от разпадането на целия проект точно в момента, когато изглежда успешно завършен, може и да не унищожи мозъка му, но да повлияе на тази негова „правота“. Не е ли логично тя да е необикновено крехко нещо?
За миг Блис се замисли. После сви рамене.
— Добре, сигурно все пак ще го държа под око.
93
През следващите почти тридесет и шест часа Тривайз смътно съзнаваше, че Блис и в по-малка степен Пелорат ходят като кучета подире му. Все пак на един кораб, така компактен като техния, това не бе кой знае колко необичайно, а той трябваше да мисли и за други неща.
Седнал на компютъра, и сега ги усети, че стоят отвън, точно до прага на стаята. Обърна се.
— Е? — промълви с малко по-глух от нормалното глас.
Пелорат някак ни в клин, ни в ръкав го запита:
— Как си, Голан?
— Консултирай се с Блис. Тя от няколко часа се е втренчила в мен. Сигурно бърника из мозъка ми. Не е ли тъй, мадам?
— Не — спокойно отвърна Геянката, — но ако почувстваш нужда от моята помощ, мога и да опитам. Искаш ли?
— Не, защо? Остави ме сам. И двамата ме оставете.
— Моля те, кажи какво става? — настоя историкът.
— Познай!
— Да не би Земята да е…
— Да. Това, в което всички така настойчиво ни уверяваха, е абсолютно вярно — съветникът махна с ръка към екрана, където планетата бе изложила на показ нощната си страна и затъмняваше Слънцето. Изглеждаше като плътна черна окръжност на фона на звездното небе, чиято граница се очертаваше от прекъсната оранжева крива.
— Оранжевото ли е радиоактивността? — попита Пелорат.
— Не. Това е просто пречупена през атмосферата слънчева светлина. Ако атмосферата не бе толкова облачна, щеше да виждаш непрекъсната оранжева окръжност. Ние, Янов, не можем да видим радиоактивността. Различните лъчения, дори и гама-лъчите се поглъщат от атмосферата. Те обаче пораждат вторични излъчвания, които са много слаби, така че само компютърът ги долавя. Вторичните емисии също са невидими за окото, но той е в състояние да излъчи фотон светлина вместо радиационна частица или вълна и да представи по този начин Земята в лъжливи цветове. Гледайте.
Черният кръг засвети със слабо, петнисто синьо сияние.
— Каква е радиоактивността там? — попита Блис тихо. — Достатъчна ли е, за да означава, че не може да съществува никакъв човешки живот?
— Никакъв живот от какъвто и да било род — потвърди Тривайз. — Планетата е необитаема. Дори последната бактерия и последният вирус са изчезнали отдавна.
— Можем ли да я изследваме? — заинтересува се Пелорат. — Имам предвид със скафандри.
— За няколко часа — преди да си навлечем неизлечима радиационна болест.