Цивилна кампания
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #14
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Цивилна кампания». Краткое содержание книги:
Лорд Майлс Воркосиган има проблем, който дори санът му на имперски ревизор не може да разреши — несподелената му любов към една красива вдовица…
— Аз… май не схващам съвсем — каза лорд Доно.
Майлс започна да изброява на пръсти вариантите.
— Ако те утвърдят за граф Ворутиър, Доно, ти можеш веднага да заемеш мястото си и да дадеш гласа на окръг Ворутиър в полза на Рене, като по този начин увеличиш с един гласовете за него. Но ако Рене мине пръв, мястото на окръг Ворутиър все още няма да е заето и гласът няма да се зачете. И ако Рене загуби — да речем с един глас, — ти също ще загубиш гласа на окръг Ворберетен при твоето гласуване.
— Ааа — проточи Доно. — И смяташ, че опонентите ни са си направили същата сметка? Оттам и ползата от смяна на реда в последния момент.
— Именно — потвърди Майлс.
— Те няма ли да се досетят за намеренията ни?
— Поне доколкото знам, те все още не подозират, че действате заедно — отговори му Биърли, като сведе глава в леко подигравателен поклон.
Иван му се намръщи.
— И колко време ще мине, докато го узнаят? Откъде да сме сигурни, че няма да изпееш на Ришар всичко, което чуеш и видиш тук?
— Няма да го направи — каза Доно.
— Така ли? Ти може и да си сигурен на чия страна е Биърли, аз обаче не съм.
Биърли се ухили самодоволно.
— Да се надяваме, че Ришар споделя объркването ти.
Иван поклати глава, отхапа половината от един пухкав еклер с пълнеж от скариди, който направо се разтопи в устата му, и го прокара с глътка кафе.
Майлс се наведе, бръкна под стола си и извади папка с полупрозрачни листове голям формат. Взе горните два и подаде по един на Доно и Рене.
— Винаги съм искал да го изпробвам — доволно рече той. — Тези ги намерих на тавана снощи. Дядо ми ги използваше като тактически помагала, а, ако не се лъжа, този номер го е научил от баща си. Сигурно бих могъл да съставя компютърна програма, която да прави същото. Това са планове на банките в залата на Съвета.
Лорд Доно вдигна своя лист към светлината. Два реда празни квадрати се извиваха в полудъга.
— Банките не са надписани — каза той.
— Предполага се, че щом си опрял до плановете, значи знаеш кой къде седи — обясни Майлс. Отдели отде един лист и му го подаде през масата. — Занеси си го вкъщи, попълни квадратите и ги запомни, става ли?
— Става и още как — каза Доно.
— Според теорията целта на тези скици е да сравниш два свързани и последователни вота. Оцветяваш в определени цветове всяко квадратче, тоест всеки окръг — да кажем червено за „не“, зелено за „да“, празно за тези, които още не са решили или за чиито намерения нямаш информация — и налагаш скиците една върху друга. — Майлс сложи на масата шепа цветни моливи. — Съвпаднат ли два зелени или два червени квадрата, повече не се занимаваш със съответния граф. Или няма нужда да се занимаваш с него, или няма смисъл. Където се получи празно върху празно, или празно върху цвят, или червено върху зелено, там трябва да концентрираш усилията си в лобирането.
— Аа — смънка Рене, взе два молива, наведе се над масата й започна да оцветява. — Колко просто и елегантно! Често съм се опитвал да правя същото наум.
— Ако си имаш работа с три или пет свързани вота, всеки с гласовете на шейсет души, не виждам кой и как може да ги съпостави наум.
Доно, нацупил замислено устни, запълни десетина квадратчета, после придърпа стола си към този на Рене, за да запише останалите имена в съответните квадрати. Рене, както забеляза Иван, оцветяваше много усърдно, като внимаваше да не излиза от очертанията. Доно драскаше с енергични, бързи движения. Когато приключиха, наложиха двата листа малко накриво един върху друг.
— Дяволите ме взели! — възкликна Доно. — Направо ти се набиват в очите, нали?
После снижиха гласове и се заеха да направят списък на хората, подлежащи на обработка. Иван бръсна трохите от скаридения еклер, полепнали по униформения му панталон. Биърли се размърда, колкото да внесе предпазливи предложения относно една-две леки корекции в разпределението на маркираните и немаркирани квадрати, основаващи се на негови впечатления, които той — о, съвсем случайно, да не си помислите — бил събрал, пребивавайки в компанията на Ришар.
Иван проточи врат и се зае да преброи единичните и двойни зелени квадрати.
— Още доста има да се пънете — каза той. — Без значение колко малко гласове получат Ришар и Сигюр и без значение колко от поддръжниците им бъдат възпрепятствани по един или друг начин в деня на гласуването, пак ви трябва мнозинство от трийсет и един гласа, или ще кажете чао на окръзите си.
— Работим по въпроса, Иване — каза Майлс.
Ако се съдеше по блясъка в очите и опасно жизнерадостното му изражение, братовчед му беше превключил на режим „пълна газ“, реши Иван. И се кефеше, при това. Зачуди се дали скоро Илян и Грегор няма горко да се каят за деня, в който бяха свалили Майлс от любимите му секретни галактически операции и го бяха приземили у дома. Грешка — правилният въпрос беше колко скоро ще започнат да се каят.