Цивилна кампания

— Не беше точно светско посещение — каза Майлс. Нямаше накъде да мърда, така че се примири и седна на канапето. — А едва ли можех да я задържа, докато двамата с баща ми се върнете — в полунощ.

— Има някаква логика в думите ти — каза майка му и окончателно затръшна капана, като седна решително на канапето срещу него. Марк се настани предпазливо до нея. — Кога все пак ще ни бъде разрешено да се запознаем с нея, това питам аз?

Той я погледна нащрек.

— Не… сега. Ако нямаш нищо против. В момента нещата между нас са в доста деликатно, хм, положение.

— Деликатно — потвори като ехо графинята. — Това не е ли значително подобрение спрямо опропастения живот, придружен с повръщане?

Мигновена надежда проблясна в очите му, но той поклати глава.

— За момента е трудно да се каже.

— Разбирам. Но единствено защото Саймън и Алис бяха така добри да ни го обяснят снощи. Може ли да попитам защо трябваше да чуем за тази отвратителна клюка от тях, а не от теб?

— О, съжалявам — промърмори Майлс. — Самият аз чух за това едва онзи ден. Напоследък пътищата ни се разминават, затънали сте в светски задължения и така нататък.

— Знаеш го от два дни и си мълчиш? Сега разбирам на какво се дължи внезапният ти интерес към колония Хаос, който така ентусиазирано прояваваше последните два пъти, когато се оказвахме заедно на масата.

— Е, наистина ми беше интересно как вървят нещата на Сергияр. Но трябваше да изчакам и анализа на ИмпСи.

Графинята погледна към вратата, през която преди малко беше излязъл комодор Галени, и изхъмка:

— Аха. Това обяснява идването на Дъв.

— Именно — кимна Майлс. — Ако ставаше дума за изтичане на секретна информация, работата щеше да е съвсем друга.

— А такова няма?

— Така изглежда. По всичко личи, че си имаме работа с една изцяло политически мотивирана художествена измислица, сътворена въз основа на изцяло случайно стечение на… случайности. С автори — малка група графове от Консервативната партия и техни блюдолизци, които в последно време съм засегнал по един или друг начин. Реших да се справя с това… политически. — Лицето му застина в мрачна и сурова гримаса. — По мой си начин. Всеки момент очаквам Доно Ворутиър и Рене Ворбретен, между другото. Имаме да обсъдим някои неща.

— А, съюзници? Добре. — Очите й се присвиха доволно.

Той сви рамене.

— Нали точно това е политиката, повече или по-малко. Или поне за мен е така.

— Това е по твоята част. Оставям го на теб и теб на него. Но какво ще стане с теб и Екатерин? Смяташ ли, че вие двамата ще издържите на натиска?

— Тримата. Не изключвай Ники. Още не знам.

— Мислех си — каза графинята, като го наблюдаваше внимателно — дали да не поканя Екатерин и Карийн на чай. По женски.

Израз на тревога, ако не и на откровена паника, се изписа на лицето на Майлс.

— Аз… рано е. Просто… е рано.

— Рано? — разочаровано рече графинята. — Тогава кога?

— На Карийн техните няма да й разрешат да дойде — вметна Марк. — Нали… мислех, че са прекъснали отношенията си с нас. — Трийсетгодишно приятелство, унищожено от него. „Добра работа, Марк. Кое ще е следващото? Случайно да подпалиш замъка Воркосиган?“ Това поне би решило проблема с плъзналите навсякъде буболечки…