Далеч на север
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далеч на север». Краткое содержание книги:
Мег Галоуей, родена и отрасла в Лунаси, e свикнала да бъде сама. Баща й изчезва, още когато e малко момиче. Кара малкия си самолет и живее в покрайнините на града само c няколко хъскита. След новогодишната целувка c началника на полицията тя си позволява да се отдаде на страстта, но държи да запази нещата колкото се може по-простички. Но нещо в тъжните очи на Нейт я покорява и стопля замръзналото й сърце.
A в Лунаси започва да става все по-интересно… и опасно!
Нуждаеше се от още малко време, за да приключи.
Когато самолетът кацна, най-сетне се отпусна.
— Благодаря, че дойде с мен. Искаш ли да вържа самолета? Ще влезеш ли?
— Знаеш ли как?
— Сега е като лодка с криле. Знам как се швартова лодка.
Джейкъб кимна към Мег, която идваше към тях.
— Имаш си друга работа.
— Така е. Е, довиждане тогава.
Стъпи на плавника, молейки се да не изгуби равновесие и Да се опозори, като падне в езерото. Но успя да стъпи на единия край на кея, точно когато Мег се появи на другия.
— Къде отива? — попита тя, когато Джейкъб се отдалечи.
— Каза, че имал друга работа. — Протегна й ръка. — Върнала си се рано.
— Не, ти закъсня. Почти осем е.
Той погледна към небето, което беше съвсем светло, като по обяд.
— Още не съм свикнал. Къде ми е вечерята, жено?
— Ха-ха-ха. Опечи си бургери с лосово месо.
— Те са ми особено любими.
— Нищо ли не откри в Анкъридж?
— Не, поне за разследването. А как беше твоят ден?
— Всъщност и аз бях там за малко. И когато отидох, случайно минах покрай един магазин, в който продаваха булчински рокли.
— Сериозно?
— Престани да се хилиш. Продължавам да твърдя, че не искам голяма сватба. Просто един див купон тук, в къщата. Но реших да се докарам в страхотна дреха. Такава, която ще накара очите ти да изскочат!
— И намери ли?
— Това аз си знам, а ти ще разбереш. — Тя стъпи на верандата пред него и го целуна шумно. — Обичам месото за бургера добре препечено, а хлебчето — само затоплено.
— Ясно. Но преди да вечеряме, нека да ти кажа, че аз също пазарувах за сватбата днес.
— Така ли?
— Да. — Нейт извади кутийка от джоба си. — Познай какво е това.
— Мое е. Дай си ми го.
Той отвори кутийката и с удоволствие видя как Мег широко разтвори очи, когато видя шлифования диамант върху платинена халка.
— Мили Боже! — Мег го извади от кутията, вдигна го нагоре и скочи от верандата. После се разтанцува из двора, издавайки звуци, които той прие като одобрителни.
— Това значи ли, че ти харесва?
— Страхотен е! — С танцова походка се върна към него. — Това, шериф Бърк, наистина е пръстен. С колко олекна?
— Господи, Мег.
Тя продължи да се кикоти като смахната.
— Знам, здраво. Всъщност не искам да знам. Невероятен е, Нейт. Глупав и екстравагантен, значи — идеален. Просто съвършен.
Тя го сложи в дланта му.
— Хайде, сложи ми го по-скоро.
— Извинявай, но не може ли да го направим по-тържествено.
— Мисля, че вече е късно. — Нетърпеливо щракна с пръсти. — Хайде, дай ми го.
— Добре, че не се напъвах да измисля нещо поетично, което да ти кажа, когато го правя. — Нейт сложи пръстена на пръста й, където той ярко заблестя. — Внимавай да не си извадиш окото с него.
— Кога ли ще се пръсна!
— Моля?
— Все повече и повече се влюбвам в теб. Кога ли най-после ще се пръсна от любов! — Обхвана лицето му с длани, което винаги караше сърцето му да подскача. — Не знам дали аз съм идеалната жена за теб, Нейт, но ти със сигурност си идеалният мъж за мен.
Той хвана ръката с пръстена и я целуна.
— Ако и когато се пръснем от любов, ще го направим заедно. А сега да вървим да правим лосови бургери!
30.
— Какво е това? Мег погледна към връзката ключове в ръката на Нейт и умишлено смръщи чело.
— Приличат ми на ключове.
— Защо са ти толкова много ключове?
— Защото има много ключалки. Това тест ли е?
Нейт ги претегли на дланта си, докато тя му се усмихваше невинно.
— Мег, ти дори не заключваш вратата през половината време. Откъде са всички тези ключове?
— Ами… Понякога човек трябва да влезе някъде, а вратата е заключена. Тогава е нужен ключ.
— И мястото, което е заключено, не е собственост на този човек, нали?
— Технически. Но никой не живее изолирано, всички ние сме едно цяло в дзен вселената.
— Значи това са дзен ключове?
— Именно. Върни ми ги.
— Няма да стане. — Той стисна юмрук. — Дори в дзен вселената, ще ми бъде неприятно да арестувам съпругата си за незаконно проникване.
— Още не съм ти съпруга, приятел. Имаш ли заповед за обиск?
— Стояха на видно място. Не ми е нужна заповед.
— Гестаповец.
— Престъпница. — Обхвана брадичката й със свободната си ръка и я целуна. После отвори задната врата на джипа и повика кучетата. — Хайде, момчета, да се повозим.
Мег отказваше вече да оставя сами кучетата в къщата. Водеше ги у Джейкъб, а когато работата й не го позволяваше, Нейт ги вземаше в кучкарника на „Хижата“.
Той помогна на Бул, който още се лекуваше, да скочи в колата.