Специална част

— Ще остана, господине — реши подполковник Удс.

— Ура, Питър.

Удс се разсмя.

— Ура! — извика той и посегна към телефона.

— Дами и така наречени господа — надигна глас Макнаб и вдигна ръка. — Може ли малко внимание?

Зачака всички погледи да се насочат към него.

— Не го казах досега, но майор Хоумър Фостър е от 160-ти. Той е един от нас и ще участва.

От униформата на майор Фостър личеше, че е летец към армията, назначен към Авиационната школа. По нищо не личеше да е към Специални операции.

Кастило не помнеше Фостър да е казал и дума по време на вечерята, но забеляза, че оглежда внимателно всички.

— Почитаемият Кастило сега ще започне с позната песен: „Всичко, което чуете тук…“

Даде знак на Кастило да продължи и той наистина довърши:

— … е строго секретно по заповед на президента и нямате право да разкривате нищо от разговора без личното разрешение на президента или мен.

— Тъй като няма да притесняваме президента с каквито и да било подробности по това време, единствено подполковник Кастило може да ви даде подобно разрешение. Искам да добавя, че всички офицери тук, включително и аз, рискуваме кариерата си, като участваме в това обсъждане. Искам просто да уточня, че ако ни хванат, ще се пенсионираме скоропостижно, заедно с подполковник Кастило, в края на месеца. Това е последният ви шанс да излезете, Пийт и Хоумър. Съветът ми е да си тръгнете.

— Аз участвам, господине — заяви подполковник Удс.

— И аз участвам, господин генерал-лейтенант — потвърди майор Фостър.

— Добре, следващият въпрос тогава. Когато станете на моите години, ще разберете, че не сте стигнали, докъдето сте стигнали, ако не умеете да преценявате хората. Ще знаете на кого можете и на кого не можете да вярвате, така че, ако някой от вас мисли, че полк… господин Барлоу и очарователната му сестра не ни казват истината, цялата истина и нищо друго, освен истината, без каквито и да било задръжки, да вдигне дясната си ръка и да говори веднага или да замълчи завинаги.

Огледа присъстващите. Всички мълчаха.

— Добре, това е. Вече знаем, че иранците или руснаците, или заедно, са направили химическа лаборатория, или по-точно казано, завод за рибни консерви в Конго. Идеята е да нанесат химически или биологически удар на Съединените щати, въпреки че разузнавателната общност, по-точно казано, ЦРУ, е убедено, че там се затваря риба в консерви. Наш дълг е да ликвидираме завода, преди да бъде нанесен удар.

Отново огледа присъстващите.

— Няма възражения, никой не шава притеснено. Подполковник Кастило е стигнал до извода, че може да се справи с проблема, като се обърне към президента и му представи истината, след което президентът ще вземе необходимите мерки. Подполковник Кастило греши. Президентът няма да предприеме мерки — но за това ще обясня след малко — без да се допита до държавния секретар, до секретаря на отбраната и директора на Централното разузнаване. Те до един ще бъдат против. Директорът на Националното разузнаване ще настоява, че става въпрос за завод за рибни консерви и че това е продукт на нечие развинтено въображение, по-точно на един неуправляем тип, отвлякъл двама руснаци от ръцете на ЦРУ. Само че директорът на Националното разузнаване греши. Секретарят на отбраната и държавният секретар ще кажат, че няма доказателство да нападнат една гладуваща африканска страна. И ще бъдат прави. Разполагаме единствено с думата на тези двамата и някои други улики, които обаче са косвени, а никой не обръща внимание на косвените улики. Остава и проблемът, че руснаците веднъж вече ни направиха на глупаци с помощта на полковник Сунев, когото никой не желае да вижда отново.