Специална част

— Благодаря ви за разбирането — отговори той. — Животното е символ на силата и предаността на фонд „Лоримър“ и не мога да си представя Макс да не бъде допуснат на събрание на борда.

Светлана изви въпросително вежди, защото не можеше да си представи с кого разговаря Кастило.

— Много ви благодаря — отвърна Чарли любезно, — но ще имам нужда от по-просторен апартамент за срещата.

На вратата се звънна и Светлана, още боса, хукна бързо, за да отвори.

Кастило вдигна поглед към сервитьора, който вкарваше количка с охладител за шампанско и още нещо, което не видя.

— За съжаление, няма да ни остане време за риболов — продължи той, — но признавам, че щеше да ми е много приятно.

Сервитьорът от рум сървис отвори бутилката шампанско и Светлана се нахвърли върху онова, което той така и не успя да види.

— Коктейл до басейна е добра възможност — призна той, — но и това е идейно.

Светлана подписа бележката на сервитьора, изпрати го, затвори и заключи.

Върна се при количката, взе две чаши в едната ръка, след това посегна за нещо с лявата и тръгна към Кастило.

— И ние нямаме търпение да ви видим. До утре — завърши Кастило с глас, който издаваше, че разговорът е служебен. — Много ви благодаря.

Затвори телефона.

— Проклетникът не млъква.

След това погледна Светлана.

Понечи да каже нещо, но така и не успя, защото тя пъхна нещо в устата му.

— Белуга — уточни тя и му показа етикета на малкото бурканче.

„Супер… още рибешки яйца.“

— Браво — отвърна след малко той.

— И сухо „Помери“ — продължи тя, докато му подаваше една от чашите. — Уругвайското шампанско не беше лошо, но не е френско, а сега празнуваме.