Специална част
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специална част». Краткое содержание книги:
Серия от убийства и покушения, извършени на Коледа срещу приятели и сътрудници на Чарли Кастило, участници в разследването на скандала „Петрол срещу храни“, разкриват на президентския агент, че не може да става и дума за съвпадения — дошло е време за разплата. Врагът се кани да нанесе тежък удар и следващата жертва е подполковник Кастило. Нищо чудно, след като си е създал врагове както в чужбина, така и в страната, и успешно е конфискувал шейсет незаконни милиона долара. Но въпросът си остава кой стои зад заговора.
Изненадите се нижат една след друга. Трябва само президентски агент Чарли Кастило да остане жив.
Оказа се подполковник Рандолф Ричардсън III от Армейската школа по авиация.
Ефрейтор Брадли наруши мълчанието, когато скочи на крака, столът му изскърца остро по пода и се прекатури.
— За почест! — изрева той. — Висш офицер на борда!
— Свободно — заговори Макнаб. — Добър вечер, господа. — Едва тогава забеляза Светлана и Сандра. Погледна Кастило и добави: — И дами.
Макнаб заслиза гордо и се отправи към Светлана и Сандра, които похапваха стриди с шардоне.
— Брус Макнаб, дами. Разрешете да попитам какво търсят две красиви дами с тази сбирщина грозници?
— Аз съм Сандра Бритън и чакам приятното прекарване, което ми бе обещано от онзи грозник, ако дойда с него — обясни Сандра и посочи съпруга си. — Досега ми подхвърля някакви смрадливи стриди.
Светлана се разсмя и Макнаб се обърна към нея.
— Ами вие, мила моя? Какво ви обеща вашият грозник?
— Мислех си за нещо повече от стриди, но държа да призная, че тези си ги бива.
— А вие коя сте?
— Сюзън Барлоу, господин генерал-лейтенант, а това е брат ми Том.
Очите на Макнаб казваха: „Как ли пък не. Много добре знам кой е брат ти Том.“
— За мен е чест, господин генерал-лейтенант — рече Березовски. — Чувал съм много за вас от Карлос.
— Сигурно — отвърна Макнаб.
— Аз съм Едгар Дешамп, господин генерал-лейтенант. И аз така.
— Какво?
— И аз съм чувал много за вас, господин генерал-лейтенант.
— И аз така. От общи познати във Вирджиния.
— Алекс Дарби, господин генерал-лейтенант. — Дарби подаде ръка, разсмя се и добави: — И аз така, и вие така.
— Какво значи това?
— И аз съм чувал много за вас, а сигурно и вие сте чували много за мен от същите познати във Вирджиния.
— Така е — потвърди Макнаб и се обърна към Лестър Брадли.
— Струва ми се, че ти си представителят на морската пехота.
— Тъй вярно, господине, ефрейтор Лестър Брадли, господине.
— И за теб съм чувал, синко — рече Макнаб. — И то все хубави неща от хора, които уважавам.
Ефрейтор Брадли се изчерви.
Макнаб погледна Милър.
— Как е коляното ти, Дик?
— Оправя се, господине.
Без да каже и дума, генерал-лейтенантът подаде ръка на Дейвидсън, след това и на Левърет и се обърна към останалите от придружителите си. Бяха застанали в коридора. Посочи отляво надясно.
— Подполковник Питър Удс, вторият най-лош адютант, който някога съм имал, защото най-лошият е подполковник Кастило. Това е майор Хоумър Фостър, който не позволи на подполковник Ричардсън да допусне фатални грешки, докато летяхме насам. Последният е подполковник Ричардсън, колега на Кастило и Милър от „Уест Пойнт“. Запознайте се, господа.
Макс пристъпи към Макнаб, седна пред него и подаде лапа.
— Генерал-лейтенант Макнаб, това е Макс — представи ги Кастило. — Макс, това е генерал-лейтенант Макнаб.
Макнаб се наведе и пое лапата на кучето.
— Днес се запознах с едно от кутретата ти, Макс. Мокреше на воля килима в кабинета на генерал Креншо във Форт Райкър.
— А синът ми Ранди гледа братчето му — добави подполковник Ричардсън.
Светлана чу и погледна Кастило. Той кимна.
— Свършихме ли с любезностите? — попита Макнаб. — Тези ордьоври ми се струват доста апетитни, но истината е, че съм гладен като вълк.
— Ще ви харесат, господин генерал-лейтенант — обади се Березовски. — Да ви налея ли чаша вино?
— Човек по мой вкус — отбеляза Макнаб. — Има ли „Малбек“?
— Господине? — чу той гласа на подполковник Ричардсън.
Макнаб го погледна.
— Господине, не ми е никак приятно да прекъсвам такава прекрасна…
— Как се казва хотелът, в който ще бъдем? — прекъсна го Макнаб.
— Спа курорт „Портофино“ на Пенсакола Бийч, господине.
— Двамата с Удс да ме чакате в седем — разпореди се Макнаб.
— Слушам, господине. Благодаря ви, господине.
Ричардсън си взе довиждане и бързо си тръгна.
Макнаб погледна Кастило.
— Госпожа Ричардсън се грижи за група момчета от Райкър. Включително и тяхното момче. Отседнали са в мотел, близо до военновъздушната база, за да могат децата да разгледат Военноморския музей.
— Страхотен музей.
— Генерал Креншо ми каза, че си научил момчето да лети.
— Така е, господине.
— Утре може и да имаш възможност да му кажеш „здрасти“.
— С удоволствие, господине.
— Стига да остане време. Тъй като няма да обсъждаме проблемите по време на вечеря, а довечера няма да разполагаме с достатъчно време, утре ще ни се струпат доста задачи.
— Така е, господине.
— Може би тогава ще чуя разумното ти обяснение, подполковник.