Изходящ полет
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Влади Райчинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изходящ полет». Краткое содержание книги:
Един могъщ джедай ще успее да убеди Съвета и Сената да дадат ход на проекта „Изходящ полет“.
Но какво в действителност е „Изходящ полет“ — мисия, която обрича на гибел почти двайсет джедаи и хиляди души екипаж? Мисия, която има за цел да открие нови светове и да ги колонизира? Или това е мисия, която има за цел да спаси джедаите и да им даде възможност да обучат много нови последователи, които един ден да се завърнат и да спасят Републиката?
— Аз бях подведен и манипулиран — каза Трасс и в очите му проблесна огорчение.
— За ваше собствено добро — добави Кардас. — Ако Траун и Аралани ви бяха въвлекли в плана си, вашето бъдеще също щеше да бъде заложено на карта подобно на тяхното.
— На тях още не им се е разминало — мрачно отбеляза Трасс. — Деветте управляващи фамилии няма да толерират подобно незаконно и неморално нападение.
— Първо — каза Кардас, вдигайки един показалец, — тази система се намира в охраняваните предели на вашата завоевателна флота. Това я прави чиска територия. Второ, вагаарите пристигнаха тук е пълната си военна мощ и явното намерение да нанесат военен удар. Това означава, че всички действия на командир Миттраунуруодо са били единствено отбранителни, и аз твърдо заставам зад това.
— Единствената причина да дойдат тук е, защото вие сте ги подмамили.
— Аз не съм обвързан от вашите правила — припомни му Кардас. — Освен това адмирал Аралани ще засвидетелства, че командир Миттраунуруодо публично ме е определил като вероятен шпионин сред чисите. Ако в отчаянието си аз съм решил да се обърна към вагаарите за помощ в освобождаването на спътниците ми, вие няма да можете да обвините него за това мое действие.
Горната устна на Трасс помръдна.
— Така е. Траун винаги е бил особено добър в това да заличава следите след себе си, когато е необходимо.
— Което, изглежда, разрешава всичките ви правни притеснения — заключи Кардас. — А що се отнася до другото ви възражение — той посочи към джеронците, — предизвиквам ви да погледнете тези същества и да ми кажете по какъв начин тяхното освобождаване от тирания би могло да се смята за неморално действие.
— Нравствеността на едно действие не зависи от крайния резултат — твърдо каза Трасс. След това лицето му леко се изопна и той продължи: — Но въпреки всичко в настоящия случай е трудно да се защитава подобна позиция.
— Аз лично видях как вагаарите се отнасят със своите роби — каза Кардас и потръпна от спомена за беззащитните джеронци, които Мискара хладнокръвно бе изтребил в упражненията си. — Според мен Вселената само печели от погубването им.
— Аз самият съм съгласен с вас — каза Трасс, — обаче аристокра Чаформбинтрано може и да не види нещата в толкова ясни очертания.
Кардас се облещи:
— Че той какво общо има с всичко това?
— Той е тръгнал насам с някои кораби на петата управляваща фамилия — мрачно каза Трасс. — Точно преди да напусна Крустай, разговарях с него. Подозирам, че възнамерява да постави Траун под арест.
Гърлото на Кардас се сви.
— А Траун знае ли за това?
— Не.
— Трябва да му кажем, и то незабавно — мрачно каза Кардас. Имате ли представа, къде е сега?
— Мисля, че двамата с адмирал Аралани отидоха да разгледат „Изходящ полет“.
— Тогава да тръгваме! — каза Кардас. — Совалката ми е на един от бакбордовите докове.
Със скърцането на разместените метални улеи вратите на турболифта се отвориха, колебливо плъзгайки се.
— Изглежда, отново си имаме въздух — отбеляза Улиър, като огледа тавана на кабината.
В по-голямата си част изглеждаше непокътнат, но в единия ъгъл запоеният ръб се бе отлепил. По краищата на процепа имаше леко обезцветяване, явно резултат от мощна радиационна вълна. Да не би някой от реакторите да бе гръмнал? Едва ли. Дори и тук долу биха чули подобен силен взрив.
— Шахтата обаче сигурно ще е прецакана — измърмори Кийли, като пристъпи внимателно до Улиър. — А самите крайцери ще са още по-зле. Ще ни отнеме доста време да се качим там.
— Тогава да не губим повече от него в празни приказки — каза Улиър. Той понечи да стъпи в кабината…
— Стойте! — прекъсна го Джинзлър, като леко го докосна по рамото. Тя също бе огледала състоянието на кабината със съсредоточен и угрижен израз на лицето. — Ще отида сама.
— В подобна ситуация не е добре да си сам — вметна Кийли.
— Да си сам, за джедаите понякога е единственият път — каза тя. Очите й се върнаха на него и част от угрижеността й спадна. — Не се безпокойте. Веднага щом намеря някое безопасно място, ще се върна да ви взема.
— Сигурна ли сте, че не искате някой да ви придружи? — попита Улиър и я изгледа косо. Никак не му беше до това да си подава главата горе и да му се налага да се разминава с трупове и всевъзможните там отломъци. Ала, от друга страна, не му допадаше и идеята да изпуска от поглед тази жена джедай.
— Напълно сигурна — каза Джинзлър. — Върнете се и изчакайте, докато не дойда за вас.
— Както кажете — Кийли дръпна Улиър за ръкава. — Хайде, Час.