Изходящ полет
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Влади Райчинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изходящ полет». Краткое содержание книги:
Един могъщ джедай ще успее да убеди Съвета и Сената да дадат ход на проекта „Изходящ полет“.
Но какво в действителност е „Изходящ полет“ — мисия, която обрича на гибел почти двайсет джедаи и хиляди души екипаж? Мисия, която има за цел да открие нови светове и да ги колонизира? Или това е мисия, която има за цел да спаси джедаите и да им даде възможност да обучат много нови последователи, които един ден да се завърнат и да спасят Републиката?
— Разбирам — каза Дориана. — И съжалявам.
За своя огромна изненада той осъзна, че казва истината.
Един дълъг момент Миттраунуруодо продължи да го гледа мълчаливо. След това бръчките от напрежението постепенно изчезнаха от лицето му.
— Никой воин не разполага с такава власт, че да подреди нещата така, както му се иска — каза той с по-спокоен, но все още измъчен глас. — Но на мен наистина ми се искаше нещата тук да се бяха развили другояче.
Дориана хвърли поглед към вицелорд Кав. Както никога неймодианецът бе имал благоразумието да държи устата си затворена.
— А сега какво следва?
— Както казах, сега ще вземем на абордаж вагаарските кораби — каза Миттраунуруодо. — А щом ги завладеем, ще освободим джеронците от килиите им.
Дориана кимна. Значи това бе всичко. „Изходящ полет“ бе ликвидиран, а неговите джедаи — и най-вече Хоръс Кбаот — бяха мъртви. Всичко бе приключило.
Всичко, разбира се, без една малка последна подробност. „Независимо от развитието на тази битка — прозвучаха в съзнанието му думите на вицелорд Кав, — в края на краищата Миттраунуруодо ще трябва да бъде премахнат“.
А при неизбежния хаос, съпътстващ всеки абордаж, случайните жертви са неизбежни.
— Чудя се дали мога да получа позволение да се включа в ръкопашното нападение — каза той. — Ще ми е интересно да наблюдавам бойните умения на чиските матроси.
Миттраунуруодо леко сведе глава.
— Както желаете, командир Стратис. Струва ми се, че подобно преживяване ще ви бъде от огромна полза.
— Така е — меко се съгласи Дориана. — Така е, наистина.
Многобройните вибрации от крайцерите над тях, отразяващи се леко в метала на поддържащите пилони, най-после утихнаха напълно.
— Свърши ли се? — нерешително запита Жорад Пресор.
Внимателно Лорана отлепи ръката си от херметическия шлюз, където се бе хванала за опора. Внезапният и главоломен поток от смърт, който прииждаше от всички посоки, най-после бе престанал, оставяйки след себе си ужасяваща празнота.
Нищо.
— Да — тя се опита да дари момчето с насърчителна усмивка. — Всичко свърши вече.
— Значи ли, че може да се качим обратно горе?
Лорана вдигна очи към бащата на Жорад и забеляза стиснатите му устни. Децата може и да нямаха представа, какво се случваше, но родителите бяха разбрали всичко.
— Не, все още не — отговори тя на Жорад. — Сигурно първо ще трябва доста да се разчисти там горе. Ако се качим сега, само ще пречим на дроидите да почистят.
— А и ще трябва да сдържаме дъха си — подметна някой в задната част на групата.
Някой друг му изшътка.
— Все едно, тук поне няма смисъл да оставаме — обади се един от по-възрастните мъже, стараейки се да придаде ведрост в гласа си. — Май ще е по-добре да се върнем в училището за джедаи, където поне ще ни е малко по-удобно.
— И където ще ни заключат, както си му е редът? — добави Улиър язвително.
— Не, разбира се, че не — каза Лорана, опитвайки се да разсъждава трезво. — В складовото ядро има много строителни материали. Ще отрежа отнякъде една греда и с нея ще подпрем вратата, за да не се заключва. Хайде, нека да отидем там.
Групата се обърна и се затътри към залата, откъдето току-що бяха дошли. Някои от децата все още мърмореха нещо на родителите си, а те се опитваха да им вдъхнат спокойствие. Лорана тръгна след тях, но веднага се спря, понеже Улиър я докосна по рамото.
— И какви са действителните щети? — тихо се поинтересува той.
Тя въздъхна.
— Не успявам да доловя никакъв живот там горе. Абсолютно никакъв.
— Възможно ли е да грешите?
— Възможно е — отговори тя. — Но не вярвам.
Известно време той не промълви нищо. После каза:
— Все пак ще трябва да проверим. Може би някъде там има оцелели, но са прекалено слаби, за да ги усетите.
— Знам — каза тя. — Но засега не можем да ходим натам. Фактът, че кабините на турболифта не идват, означава, че някъде в пилоните има пробив и са разхерметизирани. Ще се наложи да изчакаме, докато дроидите закърпят пробойните.
Улиър тихо изсвири през зъби.
— Но това може да отнеме часове.
— Нямаме друг избор — каза Лорана. — Просто ще трябва да изчакаме.
23.
Битката беше приключила преди цели шест часа и Кардас вече започваше да изпитва сериозно отегчение от чакането, когато най-после чу ритмично почукване зад гърба си.