Изходящ полет
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Влади Райчинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изходящ полет». Краткое содержание книги:
Един могъщ джедай ще успее да убеди Съвета и Сената да дадат ход на проекта „Изходящ полет“.
Но какво в действителност е „Изходящ полет“ — мисия, която обрича на гибел почти двайсет джедаи и хиляди души екипаж? Мисия, която има за цел да открие нови светове и да ги колонизира? Или това е мисия, която има за цел да спаси джедаите и да им даде възможност да обучат много нови последователи, които един ден да се завърнат и да спасят Републиката?
Ако се изключеха, разбира се, всички тези трупове.
Медицинските дроиди вече бяха започнали постепенно да ги разчистват. Вероятно ги отнасяха в някоя от медицинските лаборатории, където щяха да очакват заповеди от някое живо същество, как да процедират по-нататък.
Ала там никой не посрещаше труповете. Лорана се присегна със Силата и се опита да преслуша комуникационната система на кораба, като изпитваше смътна и нелогична надежда, че някъде можеше да има оцелели по чудо след злокобния катаклизъм, който бе погубил живота на „Изходящ полет“.
Но на повикванията й не отговори никой. На крайцер К–4 наистина нямаше никаква жива душа.
Нито на защитниците, нито на техните нападатели. На Лорана този факт й се стори едновременно и любопитен, и злокобен. Едва ли чисите бяха положили толкова много усилия да разбият „Изходящ полет“ само за да го зарежат след това.
Но тогава къде бяха?
Тя не се задържа дълго на К–4 и продължи по-нататък. Турболифтът към К–3 не работеше. Това означаваше, че или кабините бяха повредени, или пилонът бе понесъл щети, или и двете. Затова тя се насочи към К–5. Там отново я очакваше пълен хаос от мъртви тела и множество отломъци, а и комуникационната система отново не даде отговор. На К–6 — следващия кораб от зловещата й обиколка — ситуацията беше същата.
От друга страна, и трите крайцера вече изглеждаха сравнително обезопасени. Декомпресията бе овладяна, а осветлението, отоплението и гравитацията — възстановени. Обслужващите дроиди явно бяха положили доста старания през последните няколко часа. Ако чисите наистина бяха зарязали „Изходящ полет“ на произвола на съдбата, тогава сигурно Лорана и другите оцелели щяха да могат поне частично да го възвърнат към живот.
Пътуваше вече с турболифта към крайцер К–1, когато сетивата й доловиха слабия шепот на нечий живот някъде наблизо.
Тя притисна ухо към стената на кабината, присягайки се със Силата, доколкото й позволяваха нейните собствени наранявания и остатъчен ужас. Със сигурност някъде там имаше живи същества. Сякаш бяха някакви непознати съзнания, и то немного. Но поне имаше някой.
А тя се бе запътила е турболифта си право към тях.
Като се отдръпна от стената, тя застана нащрек и обви пръсти около дръжката на лазерния си меч. Дали целенасочено или непреднамерено, но командир Миттраунуруодо бе изпълнил заканата си да ликвидира „Изходящ полет“. И то бе успял да го направи срещу обединената воля на Хоръс Кбаот и останалите джедаи.
Беше време да се види колко добре щеше да се справи чисът в индивидуална схватка лице в лице.
Кабината на турболифта се затлачи малко преди спирката си на К–1, блокирана от няколко отцепили се при битката подпорни греди. Като използва Силата, за да влее енергия в мускулите си, Лорана успя да разтвори вратите на кабината с един лост и след това се покатери през усукания метал към входната врата.
Пилоните на турболифтовете се свързваха с основата на всеки от крайцерите, като обслужваха единствено първа и втора палуба. Мостикът беше цели четири палуби по-нагоре и предвид на създалите се обстоятелства Лорана прецени, че не е разумно да използва собствената система от турболифтове на крайцера. Затова се запъти към най-близкото стълбище и се заизкачва.
Вратата пред него се отвори и с не особено нежно бодване по кръста двамата чиси в жълта униформа подканиха Дориана да пристъпи напред.
Озова се на команден мостик, доста сходен с командния мостик на „Брулещ ястреб“, но по-просторен и изпълнен с голям брой чиси в същата жълта униформа като неговите стражи. Това правеше черния костюм на Миттраунуруодо още повече да се отличава от всичко останало. Той стоеше в средата на помещението и разговаряше с друг чис, облечен в сиво-жълта роба. Зад гърба на Миттраунуруодо висока синьокожа жена, облечена в бяло от главата до петите, бе застанала мирно.
Чисът в сиво-жълтата роба изгледа Дориана, докато двамата стражи за пореден път го сръгаха в ребрата, за да се приближи напред. Устните му произнесоха нещо остро на езика на чисите…
— „Значи това е вашият съзаклятник“ — преведе Миттраунуруодо.
— Не съвсем — каза Дориана, като се опита да вкара в интонацията си възможно повече достойнство и надменност, в случай че облеченият в роба чис можеше да долови нещо от нея. Нямаше представа точно какво ставаше тук, но му бе ясно, че между присъстващите се разиграва някакъв вид борба за надмощие.
А Кинман Дориана, личният съветник на върховния канцлер Палпатин, бе изключително добре обигран в политическите борби за надмощие.