Майсторите на желязото
- Автор: Тили Патрик
- Серия: Войните на Амтрак #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майсторите на желязото». Краткое содержание книги:
Помощниците го помолиха да повика двамата си офицери, после четиримата мъже измъкнаха топовете копринен плат от раклата и извадиха един голям, тежък предмет, увит в ленено платно. Хората на Мин-Орота излязоха от стаята, а двамата помощници отгърнаха платното. Видя се двигател на „Скайхок“, поставен в дървена рамка. Ламинираното витло бе сложено до него.
Мин-Орота го разгледа отблизо, без да го докосва. Това ли бил странният уред, с който се движели летящите коне на Федерацията и който уж бил унищожен?
Мин-Орота похвали съобразителността на Яма-Шита. Каза, че освен всичките си други качества той бил и майстор на илюзията! Защото нали апаратът бил погълнат от огъня в присъствието на представители на шогуна?
Малко по малко, като признаваше и собственото си съучастничество, Мин-Орота измъкна цялата история — че Хиро Яма-Шита е бил главният двигател в плана за повторно хващане на тъмната светлина.
Двамата помощници не знаеха, че дългото куче, което трябваше да помогне за изпълнение на плана, е избягало. Никой от хората на Яма-Шита не знаеше. И Мин-Орота не им каза. Той обаче имаше друго предложение. Нека пием, каза той, за успеха на плана на вашия господар и в негова памет!
После удари малък гонг и извика офицерите си, които донесоха табла със закуски, наляха саке и поднесоха чаши на тримата.
— За Яма-Шита, господаря на тъмната светлина — вдигна тост Мин-Орота.
— За гибелта на враговете на прогреса! — отговориха в хор двамата.
Тъй като Мин-Орота пиеше от същото шише, двамата самураи не се поколебаха да последват примера му. Ръбовете на порцелановите чаши, които вдигнаха до устните си, обаче бяха покрити със силна безцветна отрова, която почти моментално ги парализира. Бяха в пълно съзнание и разбираха опасното положение, в което се намират, но не можеха да се движат.
Чашите паднаха от пръстите им, а офицерите на Мин-Орота извиха ръцете им зад гърба и ги вързаха. Парализата беше само временна, но беше необходима, за да се попречи на двамата самураи да вдигнат тревога или да се самоубият. Защото те биха го направили, без да се колебаят, пред гледката, която се разкри пред очите им.
Параванът зад подиума се отмести и те видяха младия шогун, седнал между шестима други владетели и техните военачалници. Мин-Орота коленичи да засвидетелства почитта си към Йоритомо. Двамата му офицери последваха примера му, като блъснаха и вързаните самураи да коленичат с тях.
Шамбеланът Йеясу беше организирал това събиране под различни претексти и в условия на безпрецедентна тайна. Като съдии и свидетели с шогуна бяха седнали владетелите на Ко-Ника, Се-Ико и Мицу-Биши, чиито земи лежаха покрай южната граница на владението на Яма-Шита, и техните непосредствени съседи Дай-Хацу, Да-Тсуни и Су-Зуки.
Династията Ко-Ника беше свързана с Яма-Шита; Се-Ико се смятаха за склонни да вземат тяхна страна във всеки сериозен спор с шогуната. Останалите четирима бяха в лагера на То-Йота. По отношение на силите Ко-Ника и Се-Ико превъзхождаха четиримата други, но Йеясу беше направил някои хитри задкулисни споразумения.
Присъдата беше единодушна. Династията на Яма-Шита беше извършила държавна измяна и трябваше да й се потърси сметка. Господарите Ко-Ника, Се-Ико и Мицу-Биши се съгласиха да отидат до Сара-куза да уведомят рода за обвинението и за доказателството, въз основа на което бяха намерени за виновни. Щяха също да вземат и списък на онези, от които щеше да се потърси отговорност. Посочените можеха или да се самоубият, или да просят милост от шогуна.
И в двата случая щяха да умрат. Алтернативата беше военна агресия и евентуално завземане на владението.
Нормално шогунатът не би дръзнал да предприеме такъв ход срещу Яма-Шита, но с Ко-Ника и Се-Ико, решили твърдо да застанат на негова страна, съпротивата срещу исканията му беше невъзможна. Йоритомо беше убеден, че намерените за виновни в съучастничество сами ще отнемат живота си — всеки властващ род трябваше да е готов да направи жертва. Преоблечените като селяни бойци на Яма-Шита бяха изненадани и избити, когато Мин-Орота удари гонга да донесат саке. Нападателите им, също маскирани като селяни, някои с жени и деца, качени на селски коли, бяха спрели да поприказват и да предложат продуктите си за продажба. Когато изведоха двамата парализирани помощници на Яма-Шита, за да ги постигне същата съдба, Йоритомо поздрави Мин-Орота за ролята, която беше изиграл за разкриването на предателството на Яма-Шита. Не се спомена нищо за любезната му подкрепа в любовната история на генералния консул с чуждестранната курва. Тези въпроси можеха да почакат. Слухът за женитбата на втория син на Мин-Орота и една от дъщерите на Яма-Шита щеше тихо да се забрави. По-точно — да умре. Както и въпросната дъщеря и останалите от семейството на Яма-Шита. Родители, жена, синове, дъщери и дори нероденото дете.