Майсторите на желязото
- Автор: Тили Патрик
- Серия: Войните на Амтрак #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майсторите на желязото». Краткое содержание книги:
— Аз вече обясних причините, поради които постъпих така.
— Да… и това решение е умно. Аз съм, между впрочем, изключително доволен от начина, по който си се справил с тази задача. Той се оказа много по-добър, отколкото някой от нас би могъл да се надява.
Йеясу кимна.
— Съгласен съм. Напълно удовлетворителен.
Йоритомо прочете внимателно най-горния лист, след това го остави върху другите в скута си.
— Онова, което ме озадачава, са описанията… всичките потвърдени от независими очевидци… за действията на жената дълго куче. Прав ли съм да предполагам, че това е същата личност, която е живяла в къщата на езерото?
— Не мога да твърдя това с абсолютна сигурност, господарю. Но ми беше дадено да разбера, че жената, която имате предвид, е носила бяла маска.
— На куртизанка.
— Не съм видял лично, но може би е така.
— Отбягваш въпроса ми — каза Йоритомо. — Блудницата на моя зет е носила бяла маска, когато си я срещнал на връщане от Кари-варан. Тя е била част от групата за бягство и ти си уредил прехвърлянето й в Херън Пул. Мисля, че можем спокойно да приемем, че тя е извършила действията, описани от очевидците, нали?
Шогунът прехвърли листата в скута си и зачете различни редове:
— … разцепи земята с вик… направи така, че от небето да валят камъни… отблъсна стрелите със стена от светлина… уби самураи, като насочи пръстите си към тях… принуди господаря Яма-Шита да се убие като се намушка няколко пъти… като го запази жив и на крака, докато го правеше.
Той събра листата и ги подаде на Йеясу.
— Дори само половината от това да е вярно е ясно, че Яма-Шита е бил изправен пред човек, надарен с изключителна сила. Имаш ли някакво обяснение на случилото се?
— Не, господарю. Хората, с които говорих след това, я нарекоха магьосница. Казаха, че се била обърнала към тъмните сили на земната магия. Но както знаете, в днешно време на такива идеи не се вярва.
— Така е — отговори Йоритомо. — Но ако това не е било магия… как е направено?
— Не мога да кажа, господарю.
Йоритомо го погледна замислено, след това се обърна към Йеясу.
— Не ни ли забавлява Яма-Шита преди няколко години с истории за тревните маймуни и така наречените им магически сили?
— Да — каза Йеясу. — Но той също не вярваше в тях.
Йоритомо се засмя сухо.
— Голяма грешка. — Той отново насочи вниманието си към Тоширо. — Беше естествено той да подценява техните способности, но сега е ясно, че е знаел за тях значително по-малко от онова, което трябва да знае човек на неговия пост и с неговия опит. Например шамбеланът неотдавна откри, че не всички мюти са с деформирани крайници, с пъстра кожа и с израстъци на главите. Някои от тях са почти с гладка кожа… като трекерите. Мислех, че двамата, които „мексиканецът“ беше изпратен да отвлече, са дълги кучета, но не съм бил прав. Те са мюти.
Шогунът вдигна ръце.
— Какво странно съчетание на нещата! От една страна, имаме този „мексиканец“, който претендира, че е дълго куче… но идва тук дегизиран като тревна маймуна… от друга — две тревни маймуни, които претендират, че са дълги кучета.
Тоширо не каза нищо. Беше много нещастен.
— Знаеше ли ти за тази измама? — попита Йеясу; паякът бавно плетеше копринената си мрежа.
Пратеникът се поклони.
— Да, господарю. Накрая открих кой какъв е, но не казах нищо, защото…
— Мислил си, че това може да ме смути — подсказа Йоритомо.
— Не, господарю… защото това не променяше общата ситуация. Господарят Яма-Шита беше участник в конспирацията заедно с господаря Мин-Орота да уловят тъмната светлина и заплахата от нападение от Федерацията, ако тези роби не бъдат върнати, все още висеше над нас.
— А моят скъп зет е лягал с тревна маймуна. Но ти си искал да пощадиш чувствата ми и честта на сестра ми, като не си ми казвал истината…
— Наистина имах предвид това, господарю.
— Благодаря ти. И това несъмнено е една от причините, поради която госпожа Мишико те уважава толкова много.
Тоширо отново не каза нищо.
Йоритомо се обърна към шамбелана.
— Имам да обсъдя с този пратеник, който ни оказа такава ценна услуга, нещо лично. Ако няма други въпроси, които искаш да поставиш…
Тоширо коленичи и опря чело в пода, когато шамбеланът се сбогува официално с шогуна и мълчаливо напусна кабинета. Единственият шум беше от затварянето на плъзгащата се врата.
Останаха само петте безизразни лица на телохранителите. Неспособни да говорят или да разбират и дума бейсик, те бяха като част от мебелировката. С други думи — двамата с шогуна бяха самички.
Йоритомо направи знак на пратеника пак да седне.