Майсторите на желязото
- Автор: Тили Патрик
- Серия: Войните на Амтрак #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майсторите на желязото». Краткое содержание книги:
Ако решеше да се възпротиви на тези мерки, можеха да обявят земите му за „владение на отстъпник“. Това даваше на шогуната право на военна окупация. Ако положението се влошеше, можеха да му отнемат и титлата. Неприятна перспектива — особено след като вече беше застрашен от произволни репресии от страна на рода на Яма-Шита.
Фуджи-Вара, човек очевидно опитен в деликатни преговори от този вид, сподели, че господарят му знаел за съмнителната връзка между Мин-Орота и Яма-Шита, довела до смъртта на консула. Шамбеланът искал да помогне на рода на Мин-Орота — в края на краищата те били приятели и съюзници на То-Йота. И двата рода били, макар и по различен начин, застрашени от Яма-Шита. Ако се намерел някакъв начин да действат заедно, за да елиминират или намалят заплахата, той бил сигурен, че Йеясу би могъл да убеди шогуна да е по-снизходителен и да иска само номинално обезщетение за смъртта на генералния консул.
Това беше предложение, което Мин-Орота не можеше да отхвърли.
Мин-Орота се нуждаеше от помощ, но макар че беше притиснат в ъгъла, беше достатъчно проницателен да разбере, че посещението на куриера е само върхът на политическия айсберг. Хитрата стара лисица Йеясу отново беше извъртял номер на всички точно когато враговете му очакваха да бъдат повикани да изслушат тържествената му надгробна реч. Така че Мин-Орота обмисли възможностите и след това увери посетителя си, че той както винаги е готов да служи на шогуна — но какво точно трябва да направи?
И Фуджи-Вара му обясни.
Трите джонки, които бяха докарали Яма-Шита и хората му до Ба-сатана, още бяха на котва в пристанището и оцелелите — включително онези, които бяха вечеряли с Мин-Орота — бяха прекарали нощта на борда.
Екипажите, които не си бяха позволили да напуснат доковете, се радваха, че са избегнали ужасната смърт, постигнала сънародниците им.
Когато се събудиха, видяха друга голяма джонка, пристигнала през нощта и хвърлила котва в дясната страна на пристанището да развява флагове на династията на Хазе-Гава. След закуска благородниците и капитаните обсъдиха следващия ход. Трябваше ли веднага да вдигнат платна, или трябваше да изчакат, докато по сушата не пристигнат още хора — главно моряци — да попълнят намаления състав?
Новината за смъртта на Яма-Шита беше изпратена с кон до двореца в Сара-куза, но бързото й пристигане не беше гарантирано, тъй като ездачът трябваше да пресече северното владение на То-Йота.
Пощенските гълъби, използвани за пренасяне на строго секретни съобщения до двореца, бяха отнесени с него в Херън Пул. За нещастие земетресението беше преобърнало каретата и кочияшът и гълъбарят бяха намерени със смазани черепи — вероятно от летящи камъни, — а гълъбите бяха излетели от кафезите.
Докато бяха по средата на дебатите, един лодкар донесе съобщение от Мин-Орота. Той беше на кея и искаше разрешение да се качи с четирима шинтоистки свещеници, за да окаже последна почит на своя приятел и съюзник. Двама благородници слязоха на брега, за да го посрещнат и придружат.
Отвореният ковчег на Яма-Шита лежеше на катафалка, покрита с бяла коприна. След традиционните траурни церемонии Мин-Орота прекара един час в мълчаливо съзерцание на тялото на своя приятел, след това поиска да говори насаме с най-близките помощници на мъртвия. Само двама от тях бяха на крака. Четирима бяха тежко ранени, един се очакваше да умре още по пътя, а труповете на други седем лежаха в трюма.
Когато се увери, че не могат да ги подслушват, Мин-Орота подхвана темата за „раклата, пълна със скъп копринен плат“, който Яма-Шита бил донесъл за подарък на главните дами в дома на Мин-Орота, но, уви, не живял достатъчно дълго да поднесе подаръка лично. Знаели ли помощниците за намерението на господаря си по този въпрос и ако знаели, къде била раклата?
Мин-Орота имаше късмет, че двамата мъже пред него бяха от четиримата, освен него и мъртвия Яма-Шита, които знаеха точния характер на предмета, скрит под скъпия плат. След размяна на многозначителни погледи по-старшият от двамата отговори. Да, те знаели за подаръка, но тъй като господарят им не бил живял достатъчно, за да го връчи сам, те не можели да го поднесат от негово име. Такова решение можел да вземе само неговият наследник.