Прах от мечти
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #9
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-153-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прах от мечти». Краткое содержание книги:
— Ами, значи ще влачим една по-малко в похода.
— Не говориш сериозно.
— Тъй ли? Не съм помислила значи. Не ме бива в командването на хора. Я ти се заеми. Отивам в града да довлека Скълдет тука. От прегръдките на Хелиан, искам да кажа.
Щом излезе, Ръмджъгс облиза пълните си устни.
— Ефрейтор Рим?
— Да?
— Имате в отделението войник, наречен Скълдет3?
Рим се ухили.
— О, да. Чакай само да го срещнеш.
— Не ми харесва името, което ми даде — измърмори Туит. — В смисъл, опитах се да гледам на всичко това в подходящия дух, нали? За да се усеща по-малко като смъртна присъда. Направих се уж, че изгарям от нетърпение, а той какво прави? Нарича ме Туит.
Ръфъл го потупа по рамото.
— Не харесваш името си? Няма проблем. Следващия път като дойде капитан лейтенант старши сержант Кайндли Поурс, ще му кажем, че сержант Туит се е удавил във ведро с попара, но брат му се е появил и името му е… Какво име искаш?
Туит се намръщи. Почеса се по брадата. Поглади си мустаците. Примижа. Сви рамене.
— Май трябва да си помисля.
Ръфъл се усмихна мило.
— Да видим дали не мога да ти помогна. Задлъжнял си, нали?
— Да. И изобщо не беше честно, Ръфъл. Справях се добре, виждаш ли, живеех си хубаво даже. Имах си хубава жена, за която все си мислех, че е от по-тъпите, по-тъпа от мен, искам да кажа, което беше идеално, защото ме правеше отговорен, а обичам да отговарям…
— Гледай някой да не научи това. Не и тук.
— О. Значи вече съм я оплескал, така ли?
— Не си. Онова беше брат ти, дето се удави.
— Какво? Кълна се в Блудния, удави се… но ти как чу за това? Стой, чакай! О, схванах. Да. Ха, идеално.
— Значи се справяше добре.
— А? Да, точно така. Добре се оправях. Всъщност работите ми вървяха толкова добре, че направих малко истински вложения — за пръв път в живота си, истински вложения. Строителството. Не е моята област, но…
— А тя беше? Твоята област имам предвид?
— Правех и продавах светилници, от големите, храмови. Бронз или мед предимно, гледжосана глина понякога.
— И после вложи в строителството.
— И всичко пропадна. Точно преди да дойдете вие. Всичко пропадна. Загубих всичко. И жена ми, каза ми, че само чакала да се появи някой по-добър и по-богат. Тъй че и тя си замина. — Подсмръкна. — Мислех да се самоубия, но не можах да измисля най-добрия начин. А после ми хрумна: влез в армията! Но не ледерийската армия, защото новият крал не се кани да започва нови войни, нали? Освен това сигурно щяха да ме оставят тука в града, и толкова, щях да виждам всички хора, които съм мислил някога за мои приятели, а те щяха да се правят все едно, че ме няма. И тогава чух, че вие малазанците тръгвате на война…
— Сериозно? За пръв път го чувам.
— Е, нещо такова. Работата беше, че тогава ми хрумна, че може би не е мястото, където просто ще ида и ще се самоубия. Може би е мястото, където мога да започна отначало. Само че… — Той замълча и се удари с юмрук по бедрото. — Още първия път я оплесках. Голямо начало, няма що!
— Всичко е наред — каза Ръфъл и изпъшка тихо, докато се изправяше. — Туит беше тоя, дето я оплеска, нали?
— Какво? О, да, точно така! Туит.
— Мисля, че май имам ново име за теб — рече тя. — Как ти звучи Сънрайз4?
— Сънрайз ли?
— Да. Сержант Сънрайз. Ново начало, както зората изгрява на хоризонта. Всеки път, щом го чуеш, ще си спомняш как си започнал отново. На чисто. Никакви дългове, никакви неверни приятели, никакви зарязали те жени.
Изведнъж той скочи на крака и я прегърна.
— Благодаря ти, Ръфъл. Няма да забравя това. Сериозно. Никога.
— Хубаво. Сега си извади купата и лъжицата. Вечерята ни зове.
Намериха Брис Бедикт на един от мостовете над канала, почти до реката. Беше се подпрял на каменното перило, вперил очи в течащата долу вода.
Кътъл дръпна Фидлър за рамото и прошепна:
— Какво прави тоя? Май мисли да…
— Едва ли — отвърна Фидлър с гримаса. — Хайде.
Щом приближиха, Брис погледна през рамо и каза:
— Добър вечер, войници.
— Командир Бедикт — почна Фидлър. — Имаме проблем в лагера, сър. Тази треска с изпотяването, от комарите. Хората падат от болестта непрекъснато, а лечителите ни падат от изтощение и не могат да я надвият.
— „Тръпките“ я наричаме — каза Брис. — Има един кладенец, имперски, на половин левга северно от лагера ви. Водата се извлича с нещо като помпа, на принципа на мелничното колело. Едно от изобретенията на Бъг. Все едно, водата е пълна с мехури и доста тръпчива на вкус, и е местното лекарство за Тръпките. Ще пратя работници да закарат бурета в лагера ви. Колко войници са се разболели?
3
Черепа на смъртта. — Бел.прев.
4
Изгрев. — Бел.прев.