Лабиринтът на Озирис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът на Озирис». Краткое содержание книги:
Журналистка е брутално убита в арменската катедрала в Йерусалим и детектив Ариех Бен Рои се заема да открие убиеца. Една от оскъдните следи като че ли не пасва с разследването — връзка със стар случай с изчезнал човек в Египет. Озадачен, Бен Рои се обръща за помощ към стария си приятел и съперник Юсуф Халифа от полицията в Луксор.
Макар и изтерзан от лични проблеми и погълнат от друг случай с мистериозно отровени кладенци в Източната пустиня, Халифа се съгласява да помогне на приятеля си.
Онова, което открива, ще промени завинаги живота и на двамата.
Двете разследвания се преплитат и детективите са въвлечени все по-дълбоко в зловеща мрежа от насилие, тормоз, корпоративни престъпления и антикапиталистически терористични групи. А в сърцето на тази мрежа се намира Лабиринтът — древна загадка отпреди три хилядолетия, която вече е взела живота на двама души, а скоро ще отнеме и още…
— И, разбира се, „Барън Корпорейшън“ с удоволствие играе своята роля в опазването на околната среда — обади се оплешивяващ мъж с тежки торбички под очите и обемисто шкембе, увиснало над панталоните на костюма му „Армани“. — Ние гледаме изключително сериозно на отговорностите си за една чиста природа.
— Изключително сериозно — повтори Барън с тон, който предполагаше тъкмо обратното.
Бен Рои размърда крака и впери поглед в стареца. Усещаше, че изпуска нещо, не задава правилните въпроси. Може би трябваше да отложи разговора за следващия ден, за да може да си почине. Но вече беше дошъл и се съмняваше, че ще му се отвори друга подобна възможност, така че продължи.
— Компанията ви има ли някакви връзки с пристанището Розета? — попита той. — На средиземноморския бряг на Египет?
Барън отново забарабани с пръсти.
— Доколкото знам, не — отвърна той. — А тъй като в компанията не се случва нищо без мое знание, отговорът е ясен.
Думите му бяха посрещнати с усмивки от подчинените му.
— А с мъж на име Генадий Кременко?
— Никога не съм чувал за него.
— А за Дина Леви?
Последвалата пауза бе толкова кратка, че Бен Рои не можа да определи дали е значима.
— И за него не съм чувал.
— Жена е.
Барън сви рамене. Бен Рои се помъчи да разчете изражението му, да познае дали казва истината, или е изключително отракан лъжец. Не успя да реши — може би второто, макар все още да не разполагаше с никакви доказателства. След кратка пауза отново смени тактиката, като боксьор, опитващ се да намери слабото място на съперника си.
— Да се върнем за момент на „Проспекто“ — каза той. — Доколкото разбрах, компанията е била оглавявана от сина ви, господин Барън.
Погледът на стареца за миг стана по-суров, сякаш не му харесваше, че се споменава потомството му. Това бе първата му реакция от началото на срещата.
— Все още ли говорим във връзка с вашето разследване? — изръмжа той и ръката му стисна кислородната маска. — Или просто проявявате интерес към начина, по който структурирам бизнеса си?
Бен Рои не обърна внимание на ехидната забележка и го увери, че въпросът му е изцяло свързан с разследването. Барън го изгледа от екрана, масивната му глава като че ли леко трепереше, подобно на канара, която всеки момент ще се откърти и затъркаля надолу по склона. Накрая изсумтя и сключи ръце.
— Правилно сте разбрали — рече той, като галеше с палец тънката си сватбена халка. — По онова време въвеждахме Уилям в борда, запознавахме го с организацията. Управляването на „Проспекто“ беше част от този процес.
Бен Рои се поколеба и задраска в бележника си.
— Синът ви е доста колоритен тип.
Думите му бяха нарочна провокация и той се приготви за остра реакция. Юристите се напрегнаха, готови да скочат като добермани, но Барън не ги пусна от ремъците им. Помълча за момент и най-неочаквано се усмихна. Доста обезпокоително изражение, подобно на рана, зейнала в долната част на лицето му.
— Обичам да говоря направо, господин Бен Рои — изръмжа той. — Така че ще го направя и сега. Както явно знаете, синът ми има… история. Благодарение на булевардната преса тази информация не е особено поверителна. И на базата на тази история вероятно си мислите, че под неговото ръководство „Проспекто“ е… какво? Кривнала от пътя? Че са открили, някаква изгубена пещера на Аладин и са започнали да я разработват зад гърба ни? А после са очистили журналистка, защото е надушила нещо? Засягам ли някакви струни?
Две, призна Бен Рои, макар че не би го казал така направо.
— Е, харесвам открития тон, сър. Така не остава място за съмнение. И затова ще ви кажа в прав текст, че грешите. При това много. Първо, защото в тази компания не се случва нищо — повтарям, нищо — без мое знание. И второ, защото дори да става въпрос за най-затънтената пустиня на планетата, не можеш да разработваш нещо с мащабите на златна мина, без хората да научат за това. И трето, което е най-важно… — Барън се наведе към камерата и лицето му изпълни екрана, — … защото какъвто и да е, синът ми не е някакъв Ал Капоне, който вижда сметката на всеки, имал неблагоразумието да се изправи на пътя му. Това е чиста фантазия, господин Бен Рои. И честно да ви кажа, очаквах нещо по-добро от представител на една от най-добрите полицейски сили в света. Надявам се, че с това отговарям на въпроса ви.