Императорът на тръните
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Разделената империя #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-498-7
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Императорът на тръните». Краткое содержание книги:
Стоте пътуват към Събора, за да се дърлят над трупа на империята. А докато те говорят за политика, Мъртвия крал прави своя ход, аз също. Светът е пропукан, времето изтича през цепнатините, ние стискаме последните дни като удавник — сламка, а бъдещето е толкова ярко, че онези, които имат очи да го видят, изгарят първи. Това са дните, които са ни чакали от самото начало. Това са моите дни. Ще се изправя пред Стоте и те ще ме слушат. Ще взема трона напук на всички — и живи, и мъртви, и ако трябва да съм последният император, така да е. Ако трябва да съм последният, ще си отида с гръм и трясък.
Тук мъдреците свеждат глави и поемат назад. Тук набожните коленичат в отчаяна молитва. Това са последните мили, братя. Не очаквайте, че ще ви спася. Не се заблуждавайте, че ще ви съхраня, вместо да ви жертвам. Ако сте достатъчно умни, бягайте. Ако сте възвишени, молете се. Бийте се, ако сте смели. Но не ме следвайте. Последвате ли ме, аз ще сломя сърцата ви.
Мъртвия крал не обърна внимание на мълчанието ѝ. Вместо това раздвижи крайниците на Кай, стисна в юмруци пръстите му и разтегли лицето му в мъртвешка усмивка.
— Това е добро. Много добро. — Изправи се. — Тук съм с цялата си сила. Смърт на живо. — И пак онази усмивка, наситена с внезапна и скверна радост. — Не, повече е! Цялата ми сила и повече! — Повишил бе глас едва доловимо и въпреки това ушите на Чела писнаха болезнено. — Сътворен съм наново. Цял съм. И по-силен.
Наоколо мъртъвците се раздвижиха енергично. Замлъкналите сърца на гвардейците забиха с бърза развала, нищо общо с тромавите нещастници отпреди малко, а по-тъмни, по-силни създания — като бързите мъртви от Кантанлонското тресавище. Онова, за което тя се бе трудила месеци, господарят ѝ беше постигнал само за броени секунди без друга помощ освен собствената си воля.
За миг екстазът на Мъртвия крал заля и нея. Силата, която се разливаше около него, ужасяваше и вълнуваше едновременно. Но радостта го напусна бързо, остана само мрачна решимост.
— Води — каза ѝ Мъртвия крал. — Всички са вътре, предполагам?
Чела кимна. Ужасът висеше около него, чувство на болка и загуба, отрицание на всичко ценно. Не го беше виждала да върши жестокости, не беше и чувала да е правил нещо по-лошо от това да унищожи враговете си, но знаеше отвъд всяко съмнение, че той е най-лошото нещо във вселената.
— Побързай. — От думата я заболя физически. Тя се подчини без колебание, преведе го през зейналите крила на портата. Мъртвия крал вървеше на крачка зад нея, следваха го повече от двеста мъртви мъже в златна броня, очите им грейнали с неговия глад.
— Време е — каза той с устата на Кай. — Да посетя Събора. Убий главата и тялото е наше. Мое.
52.
— Отвори вратата.
Изскочих през прага.
— Затвори я. — И стоманата се спусна с трясък зад мен.
Управниците на десетки нации се стълпиха около мен. Сменил бях окървавения си плащ с друг, почистил бях жезъла и го бях скрил под ръкава си, от китката до рамото. Готов бях да отговоря на въпросите им.
— Къде е Костос Портико?
— Какво стана там?
— Как работят вратите?
И още десетки въпроси, в хор, някои гневни, други пълни с негодувание, немалко изпълнени със страх.
— Освети ме.
И съзвездието от Строителски лампи по високия таван угасна, с изключение на малка група над мен, която усили неимоверно блясъка си и ме окъпа в светлина.
Това им затвори устите.
Тръгнах през залата и светлината ме следваше, грейнал сноп от тавана до пода. Горгот клечеше в основата на подиума, опрял пръсти в каменната настилка. Взех с два скока стъпалата, седнах на трона, изхлузих жезъла от ръкава си и го сложих напреки на скута си.
Магията издържа, докато седнах на трона. След това врявата избухна с удвоена сила. Можеше да се очаква — все пак в залата бяха събрани крале.
— Костос е мъртъв — казах аз и Стоте млъкнаха да ме чуят. — Гласът му преминава към неговите съветници. Съветниците му са мъртви. Знаменосците му — също.
— Убиец! — ревна цар Молион, който още стискаше счупения си пръст.
— Сериен при това — съгласих се аз. — Но случилото се в Римската стая е загадка, която никой от вас не е видял, нито вие, нито гвардията. Ще има разследване, естествено, възможно е да ми бъдат повдигнати обвинения, може да се свика императорски съд. Ала всичко това ще трябва да почака. Тук сме на Събор, господа, и ни предстои да решим важни държавни въпроси.
— Как смееш да седиш на стола на Адам? — извика някакъв белокос крал от Изтока.
— Няма закон, който да го забранява — отвърнах. — А и съм уморен. Пък и на този стол последно е седял Хонорий и ако някой от вас възнамерява да оспори правото ми, нека пристъпи напред и повдигне въпроса. — Сложих ръка върху жезъла от желязно дърво. — Няма значение кой къде седи, господа. Император се избира с гласуване и точно затова сме се събрали тук.
Дадох знак на Тапрут да се приближи и се облегнах назад. На по-неудобен стол не бях сядал. Тапрут взе на бегом стъпалата и навлезе в светлия кръг около мен. Махнах му да се приближи още.
— Разбра ли кои са ми приятели и кои врагове? — попитах.
— Йорг! Ти не ми остави време. Едва бях започнал да… Аз… — Копринените дипли на жакета му се развяха енергично.
— Но въпреки това ги знаеш, нали? Знаел си ги предварително.
— За някои от тях знам, глей само! — Кимна с бърза широка усмивка. Всички обичат ласкателството.
— Тогава иди при Макин, Мартен, Кент и Райк и ги прати да застанат до четиримата, които считаш за най-опасни. И Горгот, ако се съгласи. Кажи му, че всички ще умрем, ако не стана император. Цитирай ме дословно.