Щамът на Юда
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-877-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Сейчан гледаше да върви близо до Вигор, сякаш търсеше в него източник на увереност, но не й е по силите да го помоли директно за подкрепа. И не сваляше поглед от руините. Вече се бяха приближили достатъчно, за да придобият представа за истинските размери на Байон.
Петдесет и четири кули се скупчваха на три изкачващи се нива.
Ала най-поразителен си оставаше броят на изсечените в стените им лица.
Повече от двеста.
Утринната светлина се местеше с облаците и създаваше илюзията, че лицата са живи, че се движат и следят приближаващите се хора.
— Защо са толкова много? — попита Сейчан.
— Никой не знае — отговори Вигор. — Според някои символизират бдителност, като стражи, които вардят тайните в сърцевината. Говори се също, че основите на Байон почиват върху по-стар градеж. Археолози са открили зазидани стаи, в които имало още подобни изображения, скрити навеки в мрака.
Махна напред и продължи:
— Пък и Байон е бил последният храм, построен в Ангкор, и бележи края на дълъг период на почти непрестанно строителство, период, продължил векове.
— И защо са спрели да строят? — попита Грей.
— Може би са открили нещо, което ги е накарало да спрат. Когато започнали строежа на Байон, кхмерските инженери наредили да се копае дълбоко. Много дълбоко. Една четвърт от храма е под земята.
— Под земята? Вигор кимна.
— Повечето ангкорски храмове са построени на принципа на мандалата. Серия от вписани четириъгълници, символизиращи физическата вселена, които ограждат кръгла кула в центъра. Кулата символизира вълшебната планина от хиндуистката митология. Планината Меру, където живеят боговете. Като са заровили частично храма, са искали Да подчертаят силата на централната кула, тоест на планината Меру, силата й да пробие земята и едновременно с това Да стигне до небето. Има стотици истории за онова, което се крие в подземията на Байон. Някои разказват за скрити съкровища, други — за потресаващи ужаси.
Вяха стигнали края на алеята, която излизаше на открит каменен площад. Храмът се издигаше малко по-нататък. Десетки лица ги гледаха отвисоко. Туристи пъплеха като нахални насекоми по различни нива на комплекса.
Продължиха напред покрай редица паркирани тук-туци. По-нататък няколко сергии предлагаха богато разнообразие от плодове — манго, тамаринд, китайски фурми и друга екзотика, дори малки колкото юмрук дини. Кльощави деца тичаха между сергиите и възкресяваха със смеха и виковете си малка част от някогашната врява на древния град. От другата страна шестима монаси в оранжеви роби седяха на тръстикови рогозки и се молеха със сведени глави сред облак ароматен дим.
Вигор добави и своята безмълвна молитва за сила, мъдрост и защита.
Малко по-напред вечно гладният Ковалски беше спрял пред една от сергиите. Сбръчкана старица с кръгло като луна лице стоеше приведена над железен мангал и приготвяше шишчета. Пилешко и телешко се печаха рамо до рамо с мръвки от костенурка и гущер. Ковалски подуши с наслада приятната миризма.
— Това рак ли е? — попита той и се наведе още малко да подуши. На шишчето беше набучено нещо месесто с многоставни крака, почерняло от огъня.
Жената закима енергично, усмихната до уши, и заговори бързо.
Сейчан се приближи до Ковалски и сложи ръка на рамото му.
— Това е печена тарантула. Много популярно лакомство в Камбоджа.
Ковалски потръпна и отстъпи заднишком.
— Мерси. Предпочитам „Макдоналдс“.
Един не толкова претенциозен крадец — маймунка макак — се стрелна откъм руините, грабна кочан царевица иззад жената и хукна току пред Ковалски. Едрият мъж отскочи стреснато и се блъсна в Грей.
Ръката му се стрелна инстинктивно под шлифера.
Грей го ощипа силно по лакътя. Хвърли скришом поглед към Насър, после погледна сърдито Ковалски.
— Беше маймуна.
Ковалски бутна ръката му.
— Да, ама аз мразя маймуни — изръмжа сърдито. — Преди време имах една неприятна случка с тия гадинки. Повече нищо няма да кажа.
Вигор поклати глава и ги поведе към източния вход на храма. Каменната алея тук се беше превърнала в руини от разместени от безброй корени блокове. Минаха в колона през входа към първото ниво под бдителния взор на божествените каменни лица.