Ръката на сатаната

Думите на съдията смутиха двамата прокурори.

— Но ако виновните за кризата няма да бъдат съдени, защо си даваме целия този труд? — възмутена, попита Агнес Шално.

— За какво е този съдебен процес? Нима си мислите, че аз и моите колеги се стараем за нищо?

— Още ли не сте разбрали? — презрително попита Аксел Сит. Pauvre idiote! Делото бе образувано, за да осигурим зрелище на народа, да се създаде впечатление, че работим, като всъщност правим абсолютно нищо! Когато един политик иска да потули неудобен случай, какво прави той? Нарежда да се проведе разследване! — Съдията махна с ръка към Томаш и Ракел — Тези двама нахалници и нещастниците, на които им хрумна злополучната идея да запишат разговорите в сградата на Европейската комисия, както и онзи негодник Филипе Мадурейра, провалиха всичко! Ако не бяха тези няколко камъчета под колелата, планът щеше да мине като по вода. Щяхме да предявим няколко обвинения срещу отговорните за кризата от 2008-а американци, да изложим малко факти за дерегулираните финансови пазари, щеше да има размяна на остри реплики от двете страни на Атлантика и в края на краищата всичко щеше да остане постарому.

В залата настъпи неловка тишина; председателят на Европейската комисия изглеждаше сигурен в себе си, а полицаите и прокурорите бяха объркани и не знаеха как да постъпят.

— И нещата наистина ще останат така — заключи Томаш с примирена усмивка, продължавайки мисълта на съдията. — Постарому.

Аксел Сит се обърна към Томаш и му хвърли развеселен поглед.

— Бързо схващате, топ cher професор Нороня — отбеляза той с дяволита усмивка, която танцуваше по устните му. — Умник сте вие. — Той поклати глава. — Прав сте, знаете ли? Както казваме у нас, plus да change, plus с 'est la тете chose[156].