Ръката на сатаната

— Ако не предприемем нищо, дефицитът ще скочи.

— Държим нещата под контрол.

— Кой ги държи под контрол? Щом постъпват по-малко пари, не можем да харчим толкова. Проста аритметика. Трябва да намалим разходите или да увеличим приходите. Проблемът е, че приходите се сриват.

— Не, не! — възкликна министър-председателят. — И дума да не става!

— Тогава какво ще правим?

— Ще теглим нов кредит, за да запушим тази дупка.

— Но така държавният дълг ще нарасне.

— Изобщо не ми дреме за държавния дълг! — повиши отново глас шефът на кабинета. — Идват избори и трябва да отпуснем някоя пара на тая паплач. Затова дори ще увеличим заплатите и ще намалим данъците.

От другата страна на линията министърът на финансите почти изкрещя.

— Какво?

— Каквото ти казвам: ще увеличим заплатите в държавния сектор. Мислех си за… не знам, 3 %.

— Три процента увеличение на заплатите?

— Много ли ти се струва? — Той се поколеба. — Добре, нека бъдат 2,9 %. — Помисли отново. — Но ако увеличението бъде по-малко от 3 %, ще трябва да ги зарадваме с данъците. Как ти се струва да свалим ДДС-то с един пункт?

— Но… но…

— Изборите чукат на вратата, драги приятелю! — настоя министър-председателят. — Искаш да ги загубим ли, или какво?

— Гонсало, това е лудост! Нямаме пари, за да направим подобно нещо.

— Успокой се. Чуй ме, сега ще ти обясня как ще го извъртим. Вдигаме заплатите в държавния сектор и намаляваме ДДС-то, нали така? Казваме, че това се дължи на по-стабилната икономика и нашето строго управление на държавните финанси и т. н. Ще оберем овациите. Идват изборите, ние печелим като едното нищо и после — пуф! Казваме, че всъщност международната обстановка се е влошила, което впрочем не е лъжа, орязваме социалните облаги и данъчните облекчения, като така косвено ще намалим заплатите. Отново вдигаме ДДС-то и дори данъка за физически лица, ако е необходимо. Чиста работа.

Гласът от Лисабон заговори с неодобрителен тон.

— Не ми се струва никак добре…

— Изборът е прост: искаш ли да спечелиш изборите, или не?

— Не е това. Въпросът е, че раздаването на пари по този начин е пагубно. Освен това никой няма да повярва на тези приказки…

— Разбира се, че ще повярват — сряза го шефът на кабинета.

— Де Гол е казал, че политикът до такава степен не вярва на думите си, че се удивлява, когато другите го разбират буквално. И това е самата истина, приятелю! Понякога със сериозно изражение говоря най-големите глупости, които можеш да си представиш… и хората се връзват. Самият аз се изненадвам! Така че бъди спокоен. В политиката съм от много години и добре знам как стават нещата…

— Наистина ли смяташ, че хората няма да забележат, че тези противоречиви мерки се взимат само заради изборите?

— И да забележат, какво от това? Ще кажеш, че увеличението на заплатите в година на избори е „просто съвпадение“, и какво могат да направят? Някой ще се противопостави ли на по-високата си заплата? — Той се разсмя. — Според мен всичко ще мине добре.