Ръката на сатаната
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1339-8
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ръката на сатаната». Краткое содержание книги:
Международният наказателен съд завежда дело срещу виновниците за кризата по обвинения в престъпления срещу човечеството. За да възтържествува справедливостта обаче, съдът се нуждае от изчезналия диск. Томаш трябва да разшифрова поредната криптограма, за да се добере до ценната улика. Но това е много опасна задача, защото дискът съдържа шокираща информация за престъплението на века: умишленото предизвикване на световната криза.
Сестрата отстъпи крачка назад, приканвайки го да влезе.
— Заповядайте — каза тя. — Тя е горе в стаята си. Моля, качете се.
Без да се церемони, Томаш прекрачи прага, изкачи бързо стъпалата, вземайки по три наведнъж, и спря пред стаята на майка си.
Почука тихо, сякаш се страхуваше, че никой няма да отговори, и когато отвътре се чу познат глас, почувства огромно облекчение.
— Кой е?
— Аз съм, майко. Може ли да вляза?
— Томаш? Влизай, сине, влизай.
Отвори вратата и завари майки си седнала на дивана да разлиства някакво светско списание със снимки на хора, които позираха с изкуствени усмивки.
— Наред ли е всичко, майко?
— Разбира се, Томаш — отвърна тя, учудена от тревогата, изписана по лицето му. — Защо да не е наред?
Синът съвсем се обърка.
— Те не… тоест не те ли накараха да си тръгнеш?
— Да си тръгна? И къде да отида?
Добър въпрос. Томаш влезе, затвори вратата, отиде до нея и я целуна. Седна на леглото до дивана, където седеше тя, и хвана ръката й.
— Не ми обръщай внимание — каза накрая той. — Всичко е наред, нали?
Дона Граса безгрижно сви рамене.
— Разбира се. — Тя посочи една снимка в списанието. — Виждал ли си тази интригантка от телевизията? Сега твърди, че срещнала любовта на живота си и правили… е, разни неща на плажа. Пресвета майко, хората вече нямат капчица свян! Ходи по списанията да разказва за любовния си живот! Боже, в какъв свят живеем! Чу ли за това?
След като се сбогува с майка си, португалецът слезе по стълбите и почука на кабинета на директорката. Отвътре се чу глас, който го приканваше да влезе, той бутна вратата и надникна.
— Здравейте — поздрави Томаш с усмивка, — имате ли минута?
Мария Флор скочи от стола си и очите с цвят на шоколад се разшириха от изненада.
— Професор Нороня! — възкликна тя. — Какво правите тук?
Томаш влезе и леко я целуна по бузите. Кожата й бе топла и мека. След това се настани на стола пред бюрото на директорката на дома и извади един чек от джоба си.
— За щастие успях да разреша онова недоразумение и полицията вече призна, че е сгрешила — каза той. — Дойдох да уредя престоя на майка ми.
Като видя чека в ръката му, директорката се изчерви.
— О, не беше нужно да идвате толкова скоро!
— Така ли? — учуди се той. — Срокът за плащане на месечната такса изтече вчера, нали? Вие ми казахте, че ако не платя навреме, собствениците на дома ще изхвърлят майка ми на улицата. Както сигурно предполагате, първото нещо, което направих, след като се измъкнах от кашата, в която неволно се бях забъркал, бе да дойда тук и да платя дължимото.
— Да, но това беше вчера. Сега всичко е наред.
— Наистина ли? Собствениците са ми отпуснали повече време, за да покрия разликата?
Мария Флор се поколеба, без да знае какво да каже.
— Не точно — призна накрая тя. — Но ситуацията с майка ви беше уредена и само това има значение.
Томаш я погледна неразбиращо.
— Уредена? Но как?
Директорката махна неопределено с ръка.
— Няма значение — отвърна тя. Очевидно не й се говореше за това и смени темата. — Бяхте ли при майка си? Как ви се стори?
Очите на госта заблестяха.
— О, много по-добре! Като за начало ме разпозна. Дори само това си струва да се отбележи, нали? Освен това разговаряхме нормално. Сякаш е нов човек!
— Да, напоследък следя лекарствата й — усмихна се Мария Флор. — От друга страна, тя наистина има добри и лоши дни, а днешният, изглежда, е от добрите. Сутринта прави упражнения и всичко! Прекара следобеда в четене.
— Да, майка ми си пада по клюките и вие сте й намерили интересни женски списания, а?
Двамата се разсмяха като стари приятели.
— Тя наистина обича тези неща.
Томаш се наслаждаваше на доброто настроение, но имаше още нещо, което трябваше да си изясни.
— Госпожо директор, преди малко казахте, че…
— Не ме наричайте госпожо — прекъсна го тя с престорена важност. — Сякаш съм някоя старица. Нека е Мария Флор, ако нямате нищо против.
— Мария Флор? — повтори той, вслушвайки се в звученето на името й. — Добре, но само ако вие ме наричате Томаш. Нали така се разбрахме?
— Прав сте, профе… Томаш. Ще свикнем.
Гостът прочисти гърлото си, приготвяйки се да пристъпи към въпроса, който го мъчеше.
— Исках да кажа, че вие, госпо… Мария Флор, преди малко споменахте, че ситуацията с майка ми е уредена. Какво означава това?
Директорката отново махна с ръка, опитвайки се да смени темата.
— О, не се тревожете, това е минало! — отвърна тя. — Забелязали ли сте, че майка ви е малко суетна? Онзи ден се разходихме в центъра и видях, че се загледа в една рокля на витрината.