През лицето на света
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-05-9
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «През лицето на света». Краткое содержание книги:
Величието и размахът на тази книга я правят достоен съперник на „Властелина на пръстените“. Йън Броуди, автор на „Властелина на пръстените — пътеводител“
„През лицето на света“ е забележително постижение на разказваческото изкуство; зашеметяващо епично фентъзи от блестящ нов талант. Приключение, което възнамерявам да препрочитам многократно през годините. fantasticqueersland.com
Масивна и завладяваща сага… какво повече маже да иска себеуважаващият се почитател на Толкин? The Age
Ръцете им бяха вързани отпред, сетне през тях бяха прекарани въжета, така че пленниците се озоваха в два реда, всеки от които съдържаше около дузина. С копия бяха подтиквани да вървят в бавен тръс, забавени леко, когато едно от момчетата пред Лийт падна на земята. Провлачиха крак под листата, докато останалите пленници останаха на поляната, заобиколени от копиеносци.
Когато фодрамите поеха на път, късната следобедна светлина вече замираше и бе започнал да вали дъждец. Манум се сдоби със запасни дрехи от Компанията, а фодрамите му изнамериха меч с широко острие. Фарр завистливо проследи с поглед дивизията, отправяща се на юг. След смъртта на Уайра копнееше да иде с тях. С разнеслата се от лидера заповед фодрамите поздравиха Компанията, извъртяха се и с бърза крачка потънаха в гората.
Кърр събра замаяните членове на Компанията и заговори откровено:
— Днес бе мъчителен за сърцата ни ден — рече той. — Постигнахме целта си да освободим Манум и Индретт от Лулеа и Парлевааг от фенните, ала загубихме Уайра, а Лийт бе отвлечен. Сега трябва да решим какво ще правим. Манум избра да подири сина си с помощта на фодрамите. Вярвам, че останалите трябва да се отправим към Инструър и да уведомим Съвета на Фалта за надвисналата брудуонска инвазия. Следователно е време да сформираме наново Компанията. Кой ще дойде с мен?
Хал моментално пристъпи напред:
— Семейството ни бе въвлечено в това още от самото начало. Ще останем докрай. Ако можем да бъдем от полза, позволете ни да бъдем част от Компанията.
— Смъртта на Уайра ще е била напразна, ако не предотвратим нашествието — каза Фарр. — Трябва да ида до Инструър.
— Разбира се, че трябва да дойдеш с нас — отвърна Кърр. Грубият старец бе доволен, бе се страхувал, че Фарр може да се върне в Мьолкбридж след смъртта на брат си.
Колебанието ясно се четеше по лицето на Перду.
— Изпълних възложената ми от вожда задача — заяви той. — Видях брудуонците да умират; и ако не бе необходим на Компанията, щях да настоявам последният брудуонец да бъде предаден на фенните. Трябва да се върна да разкажа видяното и да взема Парлевааг със себе си. Боговете са свидетели как горя от нетърпение да видя отново семейството си.
Ала не мога да ви изоставя, когато делото е свършено едва наполовина. Започвам да подозирам, че е имало някаква причина да стана фенни, че моето присъединяване към Компанията не е било случайно. Не съм убеден какво да правя.
Самата Парлевааг желае да остане с вас. Съпругът й стана жертва на брудуонците и тя не иска да се върне във виддата. Чувства, че има дълг към Компанията, макар още да не знае как да го изплати.
Кърр се изправи:
— Кажи на Парлевааг, че тя разполага с нещо ценно, което може да ни е от полза. Съветът на Фалта ще се вслуша в думите на подобен свидетел. Тя е добре дошла да се присъедини, ала не трябва да мисли, че ни дължи каквото и да било.
Той се обърна и се усмихна към жената, чието отрудено лице се осени от лека усмивка в отговор.
— Имам нужда от още време — заяви Перду. — Ще ви отговоря на сутринта.
Той отиде до Парлевааг, приседна край нея и започна да й преразказва какво е било казано.
Дордето здрачът преливаше в мрак, а ситният дъждец премина в порой, тишина обгърна групата, лагеруваща по хълбоците на Щефл. Облаците не пропускаха нито лъч светлина, така че спътниците не можеха да се виждат едни други и всеки бе оставен насаме със себе си. Стела все така не бе продумала след края на битката.
Студен вятър се щураше край стволовете на Уитвества. Фодрамите се придвижваха уверено в гаснещата светлина, напредвайки бързо през гъсталаците. Сетне, когато мракът се сгъсти прекалено, спряха да лагеруват и имаше много приказки, предимно на език, който Търговецът не можеше да разбере, ала самото слушане на разговора разбуждаше нещо човешко у него. Бе запален огън, започнаха да се леят смях и горещ бульон. Това стопли сърцето на Манум.
Тъмната нощ представляваше букет от звуци и миризми, демонстрация на приятелство, която пресъхналият дух на Манум жадно поглъщаше. Никога не забрави тази нощ, макар нито думица да не се бе врязала в паметта му. През остатъка от живота му острата миризма на кожа, звукът на безгрижния смях или тихият шепот на гласовете, потънали в усърдна дискусия, извикваха сладостно-горчивия спомен за първата нощ с фодрамите.