През лицето на света

— Е, приятели — гръмко рече лидерът, — изглежда не сте си губили времето от последната ни среща насам! Сдобили сте се с нов, макар и недоброволен, член на Компанията — той побутна с ботуша си пленника — и сте спасили приятелите си. Отлично!

— Ала платихме за това — рече Кърр и посочи димящата клада. Лидерът сведе глава.

— Съжалявам. Ала няма нищо по-достойно от смъртта в битка.

Обичайната усмивка отстъпи място на смес от възхищение и угриженост.

— Трябва да ми разкажете за битката! — възкликна той. — Губейки само двама срещу такива страховити противници! Сигурно с хитрост сте ги надвили, не с груба сила. Да бях и аз тук! — той се намръщи. — Бяхме решили да ви доведем помощ. Подобни зли люде не бива да бродят необезпокоявани из земите ни, особено с такава гнусна задача. Възнамерявахме самите ние да заловим тези брудуонци, пътувайки по-бързо от вас, по пътища познати само на фодрамите. Но вниманието ни бе ангажирано от група уайдузки нашественици, нападнали наши орящи съселяни, част от които убили, а други отвели със себе си. Виждали ли сте други странници из горите след Виндстроп Хаус?

— Двама? — отвърна Кърр, все още размишлявайки над първите думи на фодрамеца. — Изгубихме само един, храбрия Уайра от Винкулен, загинал спасявайки ни от изненадваща атака. Но момчето, Лийт, изчезна. Смятаме, че е някъде на другия бряг на реката. Виждали ли сте го?

Лидерът се канеше да отговори, когато един от хората му му прошепна нещо. Пълничкият фодрам кимна и отпрати младежа с усмивка и потупване по рамото.

— Един от съгледвачите току-що ми каза, че преди около час видял малка група нашественици на юг оттук, далеч от местата, където смятаме, че се намира главната група на уайдузите. За съжаление не мога да отделя никой от хората си за преследване.

— Уви, всичко съвпада — каза Фарр. — Как иначе да обясним изчезването му? Отдавна трябваше да се е върнал.

Лидерът кимна мрачно.

— Знаем, че уайдузите са дошли на север до Меал Горм, планината, която вие наричате Щефл. Главната група трябва да се е отправила на изток, между това място и Виндстроп Хаус, движейки се бързо, въпреки взетите пленници.

Намръщено срита някакъв камък.

— Лийт може да е бил заловен от втората група, особено ако са минали на юг от тая река. Но ако е имало две групи, вероятно има още, и други наши села могат да бъдат нападнати. Трябва да продължим — има пленени фодрами, а глупавият ми съотечественик ме отведе при вас, които не представлявате никаква заплаха. Ала това може да ви помогне в търсенето на вашия спътник.

— Какво казват? — запита Индретт. — Какво се е случило с Лийт?

Манум я прегърна, но лицето му бе измъчено.