Черната вдовица [bg]
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #16
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978952617037
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Черната вдовица [bg]». Краткое содержание книги:
Аз също съм привикван набързо в стария хотел в Маале Хахамиша, ала не от Ари Шамрон, а от Меир Даган, десетия генерален директор на Мосад, който почина, докато завършвах този роман. Меир рисуваше в свободното си време и също като Ари обичаше Северна Галилея, където живееше в историческия град Рош Пина. Холокостът не излизаше от мислите му. В кабинета му в Мосад висеше зловеща снимка на дядо му, направена секунди преди да бъде застрелян от есесовците. Агентите на Мосад бяха заставяни да я погледнат за последен път, преди да тръгнат на мисия в чужбина. В онзи следобед в Маале Хахамиша Меир ми предложи разходка из света, която никога няма да забравя, и дружески ме смъмри за някои решения в сюжетите ми. На всеки няколко минути някой израелец по бански се спираше до масата ни, за да стисне ръката на Меир. Той бе шпионин по душа и не се радваше на вниманието. Чувството му за хумор беше самоиронично. „Когато направят филм за Габриел — каза той с онази негова непроницаема усмивка, — моля те, накарай ги да ме направят по-висок.“
Генерал Дорон Алмог и неговата красива съпруга — Диди, винаги отварят дома си за нас, когато пристигнем в Израел, и също като Киара и Геула Шамрон, приготвят много повече храна, отколкото можем да изядем. Не познавах Дорон, когато създадох външния вид на Габриел, но със сигурност той е калъпът, по който е изграден героят му. Никога не се знае кой ще се появи на масата на Дорон за вечеря. Късно една вечер много високопоставен генерал от израелската армия намина за питие преди лягане. По-рано същия ден на европейско пристанище тихо и умело бе елиминирана заплаха за сигурността на Израел. Когато попитах генерала дали има нещо общо с това, той се усмихна и каза: „Понякога се случват неприятни неща“.
Невероятните служители на Медицинския център „Хадаса“ ми позволиха да се разхождам из болницата от хеликоптерната площадка на покрива до новите модерни стаи доста под земното равнище. Д-р Андрю Пейт, видният анестезиолог, ми помогна да спася живота на терорист при далеч не идеални обстоятелства. Благодарение на експертното му обучение сега имам усещането, че мога да се справя с пневмохемоторакс.
Чувствам се задължен до живот на Дейвид Бул, който, за разлика от измисления Габриел, наистина е един от най-добрите реставратори на произведения на изкуството в света. Сърдечни благодарности на юридическия ми екип, Майкъл Гендлър и Линда Рапапорт, за подкрепата им и мъдрите им съвети. Луис Тоскано, моят скъп приятел и дългогодишен редактор, направи безброй подобрения на ръкописа ми, а моята лична коректорка с орлов поглед Кати Кросби се погрижи в текста да няма правописни и граматически грешки.
Ние сме благословени с много приятели, които изпълват живота ни с любов и смях в критични моменти през годината на написване, особено Бетси и Андрю Лак, Карин и Джеф Цукер, Нанси Дубак и Майкъл Кизилбаш, Пийт Уилямс и Дейвид Гарднър, Елза Уолш и Боб Удуърд. Също така специални благодарности на Дебора Таймън от „Ню Йорк Янкис“ за това, че пое риска да ползва непроверен десничар с болно рамо. За протокола — не отбелязах точка.
Консултирах се със стотици книги, статии във вестници и списания и интернет сайтове, докато подготвях този ръкопис, но те са прекалено много, за да ги изброя тук. Ала ще направя пропуск, ако не спомена невероятната компетентност и репортерско майсторство на Джоби Уорик, Пол Крукшанк, Скот Шейн и Майкъл Уайс. Поздравявам тези репортери, които се осмелиха да влязат в Сирия и да разкажат на света за ужасите, които бяха видели там. Журналистиката — истинската журналистика — все още има значение.
Със сигурност тази книга нямаше да бъде публикувана без подкрепата на моя екип от „Харпър Колинс“, за мен най-добрите в бизнеса. Специални благодарности на Джонатан Бърнам, Брайън Мъри, Майкъл Морисън, Дженифър Барт, Джош Маруел, Тина Андреадис, Лесли Коен, Лия Василевски, Робин Билардело, Марк Фъргюсън, Кати Шнайдер, Каролин Бодкин, Дъг Джоунс, Кейти Островка, Ерин Уикс, Шон Никълс, Ейми Бейкър, Мери Сасо, Дейвид Коръл и Лия Карлсън-Станишич.
И накрая — специални благодарности на служителите на „Кафе Милано“ в Джорджтаун, които винаги се грижат добре за семейството и приятелите ни, когато имаме достатъчно късмет да намерим маса. Моля, простете за измислената неприятна кулминация в „Черната вдовица“. Нека се надяваме, че такава вечер никога няма да се случи.