Игрите на Палача [bg]

— Влизам — каза той — очевидно някой тъпак му бе задигнал гласа. Сам не повярва на ушите си.

Шефът вдигна ръка и каза отчетливо:

— Няма начин да влезеш сам срещу трима професионални телохранители и Балак. Забрави какво си обещал. Изключено е. Тяхната работа е да убиват хора и имат доста голям опит в това, а най-важното е, че си обичат работата. Имат добра мотивация, а и така или иначе са по-млади от теб. Рефлексите им са по-бързи. Нещата вече опират до биология и физиология.

Шефът грабна тефтера на един минаващ полицай, подпря го на колата и започна да рисува.

— Гледай сега — посочи той трите хикса, които бе написал, — ако се приближиш до Балак, поне един Лестони ще е готов да се намеси във всеки момент. Другите двама ще са на такива позиции, че единият ще е винаги малко зад теб, за да не можеш да го виждаш с периферното си зрение, а другият ще е на такова място, което попада точно в зоната на сляпата точка. Независимо от уменията ти, а дори и с подкрепата на насочения експлозив, аз не виждам как би могъл да се измъкнеш жив от там. Не забравяй, че колкото и да си подготвен и на теб ще ти подействат паралитичните гранати. Най-доброто, на което можеш да се надяваш, е да обезвредиш двама или най-много трима. Дотук си мъртъв. Питам, струва ли си да рискуваме? Не, не ми отговаряй, ти вече загуби играта. Ако все пак влезеш, единственото, което ще докажеш, е, че си смахнат или по-лошо — глупав.

— Не сме четирима срещу един — забравяш за Паулус.

Паулус не играе никаква роля. Първо не е въоръжен и второ, не сме сигурни дали няма да те предаде. Но дори и да се опита да се намеси на твоя страна, Лестони ще го претрепят като муха. Разбери, че тези хора убиват така, сякаш се бръснат. Всичко е въпрос на нагласа — те са хора без скрупули. Ето това ги прави опасни.

Като се качваше в колата, Фицдуейн се питаше дали Балак знае, че е разкрит. Може би не. Шефът слушаше нещо, което му съобщаваха по радиото. Бе го долепил до ухото си, защото колите палеха и нищо не се чуваше. Когато свърши, се обърна към Фицдуейн и каза:

— Сандъкът с картината е пристигнал. Както очаквахме, нашите хора не са били допуснати да влязат. Отвътре са излезли двама типа и са прибрали сандъка, Паулус е влязъл с тях.

— Това са Лестони — каза Мечката.

— Така изглежда — каза Шефът.

— Трябва да отида — каза Фицдуейн през отворената врата на колата. — Не мога да оставя Паулус сам. Ще измисля нещо — той затръшна вратата.

— Не! — извика Шефът, хвана дръжката и отвори врата. — Няма да го позволя. Твърде опасно е. Паулус ще трябва да се справи сам със ситуацията — посегна да вземе ключовете.

Мечката скочи напред и хвана Шефа за ръката.

— Господи Макс, глупаво е. Нямаме време за спорове.