Родена магьосница

Но вятърът действаше срещу него. Долу в низините беше духал на изток. Но тук в долината въздухът бе неподвижен. Пожарът нямаше да се разнесе.

Едва бе разпалил сеното, когато ядрото на войската му започна да пристига — малко над хиляда души с високо вдигнати пики. Лордовете бързо нахлуха в долината и се строиха зад стената на кошарата, сякаш се канеха да удържат тази позиция срещу щурма на чудовищата.

Скалбейрн отиде при него и докладва:

— Милорд, халите са на по-малко от шейсет мили и вече тичат бързо. Знаят, че са близо до вода. Преди по-малко от час ни известиха, че хората на Ленгли се справят добре. Много от халите не могат да издържат на скоростта.

Габорн кимна и погледна нагоре по склона.

— Къде са мъжете с отрязаните пипала?

— Скоро ще пристигнат.

Габорн не можеше да чака.

— Подпалете дърветата — разпореди се той.

Петдесетина рицари се разбързаха. Навързаха слама по пиките си и я запалиха. Конете им прескочиха ниската каменна стена и препуснаха към дърветата.

Есенните листа бяха започнали да се трупат на кафяв килим в гората, а и през последните няколко дни тук не бе валяло. Въпреки това огънят не забушува така, както се бе надявал Габорн. Тлееше и вдигаше пушек, изпълвайки въздуха със сивкава лютива пелена.

А халската орда продължаваше да настъпва. Тичащи през камънаци и просеки туловища вдигаха глух тътен.

Барон Уагит подкара надолу по склона, стиснал брадвата си. Габорн погледна младежа с тревога. Уагит беше в опасност, можеше и да не оцелее в тази битка.

— Така — каза Габорн. — Значи си решил да се включиш в боя?

— Стига да мога. Ще опитам. Но… не съм сигурен какво трябва да правя.

— Ти вече би камбаната в селото и вече спаси един човек и семейството му. Не е нужно да се жертваш в битка. Със сигурност не и точно в тази.

— Искам… да остана.

— Ще се погрижа скоро да започнеш да се обучаваш за рицарство.

— Благодаря — промълви Уагит.

— Стой до мен — каза Габорн. — Ще правиш каквото правя аз.

Уагит кимна.

Скалбейрн видя барона, приближи ги и извика:

— Е, това е мъж! Бива си го! — Обърна се към строените за бой свободни рицари и им подвикна: — Казах ли ви аз, че ще се ожени за дъщеря ми?

Уагит поклати глава на шегата на Скалбейрн.

— Не съм казвал такова нещо.

Но всички рицари зареваха от възторг, все едно че сватосването вече е в кърпа вързано.

А сетивата на Габорн писнаха предупредително: само на няколко мили на запад ранените бежанци още се бавеха край Фелдъншир. Той се помъчи да им изпрати зова си: „Бягайте!“

Но и да го чуха хората му, никой не го послуша.

Хилядата рицари се бяха подредили в плътна линия през полето. Габорн извика:

— Господа, ще държим тук, колкото можем. Трябва да принудим халите да повярват, че ще се бием, и дано ги накараме да отстъпят. Но бъдете готови за оттегляне по моя команда.

Преди още да е свършил, над главите им прелетяха грий — издаваха звуци като скърцащи старчески стави. Земята затрепери и той бързо се обърна на юг. Само на две мили от селото дърветата пращяха и падаха.