Родена магьосница
- Автор: Волвертон Дэйв
- Серия: the runelords #3
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Родена магьосница». Краткое содержание книги:
Умът му беше пълен с воня и мръсотия. Почти й прилоша, щом го докосна.
Тя го призова, заповяда му да обърне конете. „Върни се“, гласеше призивът й. „Върни се, току-виж си убил едно дете.“ Крадецът за миг затаи дъх.
„Откъде ли ми щукна тази мисъл? — зачуди се той. — Ха! Току-виж си убил едно дете.“
После се изкиска доволен и пришпори още по-здраво бялата кобила.
Ейвран се отдръпна, върна се мигновено в съзнанието си и краката й едва не се огънаха под тежестта й. Опитът я беше изцедил и бе изкарал едри капки пот по челото й.
Личинки по тялото на мъртвец да беше призовала, щеше да е по-лесно от тази гнусотия, разбра тя. Пък и щяха да са по-чисти. Бинесман я беше предупредил, че да проникнеш в сложен ум е много по-тежко.
„Може би трябваше да се спра на конете“ — помисли тя със съжаление.
След като не можеше да направи нищо повече, Ейвран влезе в палатата на гилдията. Бинесман тъкмо слизаше по една разкошна дървена стълба и говореше припряно на Главния майстор Уалахс — внушителен мъж с дървени халки по ръцете, показващи ранга му, и с много властна осанка. Зад тях пристъпваше Пролет.
Главният майстор на гилдията тъкмо казваше:
— Разбирам тревогата ви, но хората ми тръгнаха преди петнайсет минути. Подозирам, че първите талиги, пълни с отровата, вече са във водата.
— Какво изпратихте?
— Нищо особено — сапун, белина и дърводелски лак. Мислех дали да не пратя бира. Не всичката, която идва във Фелдъншир, става за пиене. Бих предпочел да отровя с нея извор, отколкото червата си.
Двамата бяха толкова улисани в разговора, че не забелязаха Ейвран.
— Бинесман — извика тя и се подпря на близката стена, за да не падне, толкова й беше лошо. — Обраха ни! Един тип ни взе конете!
— Какво? — намръщи се Уалахс. — Що за човек е?
— Непознат — отвърна Ейвран и се помъчи да го опише. — Той… дъхът му миришеше на ръж и на… риба.
— Къде е? — настоя Главният майстор.
— Замина, та се не видя! — каза Ейвран. Отвън се носеха шумовете на града, виковете на хора и тропотът на коне.
Главният майстор на гилдията въздъхна тежко и се извини.
— Не се притеснявайте. Можете да вземете моя фургон. Съжалявам за конете ви. Тук във Фелдъншир уж сме добри хора, но…
Бинесман я погледна.
— Опита ли се да извикаш животните?
— Ами… опитах. И крадеца също. Няма да се върне.
Ейвран прекоси стаята и рухна в един стол, съкрушена.
Огън по хълмовете
В древни текстове се споменава, че Фалион е пращал в Долния свят хора, които да търсят тот. Чак в най-долните недра започнали да се натъкват на „обилни признаци“ за хали. Но повечето хора на Фалион загивали не толкова от битки с хали или тот, колкото от „непосилния зной, който ни измъчваше до смърт“.