Ана Каренина
- Автор: Толстой Лев Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Жечев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ана Каренина». Краткое содержание книги:
Произведението на Толстой е част от златния фонд на световната литература. От създаването на романа до днес са изминали цели 130 години, през които е претърпял стотици преиздания и е бил превеждан на множество езици.
Образите и проблемите в него са вечно актуални и продължават да вълнуват читателите от различни възрасти и общества. „Ана Каренина“ е задължителна част от личните библиотеки на всички истински ценители на художественото слово.
В престижната класация на „Обзървър“ — „Стоте най-велики романа на всички времена“, „Ана Каренина“ се нарежда на 27-мо място пред заглавия като „Одисей“, „Портретът на Дориан Грей“, „Великият Гетсби“.
Източници: http://bg.wikipedia.org/wiki/Ана_Каренина (лиценз [[http://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0/|CC-BY-SA 3.0]]) и http://bgbook.dir.bg/book.php?ID=21289
И със свойствената му яснота той разправи накъсо тия нови, много важни и интересни открития. Въпреки че сега мисълта за стопанството най-много занимаваше Левин, той слушаше домакина и се питаше: „Какво има в неговата глава? И защо, защо се интересува от разделянето на Полша?“ Когато Свияжски свърши, Левин неволно попита: „Е, та какво от това?“ Но не получи отговор. Интересното беше само това, че „се оказвало“. Но Свияжски не обясни и не сметна за необходимо да обясни защо това нещо го интересува.
— Да, но мене ме заинтересува много сърдитият помешчик — с въздишка каза Левин. — Той е умен и каза много истини.
— Я оставете! Закоравял прикрит крепостник, каквито са всички! — каза Свияжски.
— На които вие сте представител…
— Да, само че ги представлявам от друга страна — засмян каза Свияжски.
— Мене ме занимава много ето какво — каза Левин. — Той е прав, че нашата работа, сиреч рационалното стопанство, не върви и че върви само лихварското стопанство, като у тоя кротичкия помешчик, или най-скромното стопанство. Кой е виновен за това?
— Разбира се, самите ние. И после, не е истина, че не върви. Стопанството на Василчиков е добре.
— Той има завод…
— Но аз все пак не зная какво ви учудва. Народът е на такова ниско стъпало на материално и нравствено развитие, че очевидно трябва да противодействува на всичко, което му е чуждо. В Европа рационалното стопанство върви, защото народът е образован; значи, и у нас народът трябва да се образова — и толкоз.
— Но как да се образова народът?
— За да се образова народът, трябват три неща: училища, училища и училища.
— Но вие сам казахте, че народът е на ниско стъпало на материално развитие. Какво ще му помогнат училищата?
— Знаете ли, ние ми напомняте един анекдот за съветите, които давали на болен: „Опитайте очистително.“ — „Даваха ми: по-лошо.“ — „Опитайте пиявици.“ — „Опитвах: по-лошо.“ — „Е, тогава молете се само на Бога.“ — „Опитвах: по-лошо.“ Така и пие с вас. Аз казвам: политическа икономия, вие казвате — по-лошо. Казвам: социализъм — по-лошо. Образование — по-лошо.
— Но какво ще му помогнат училищата?
— Ще му създадат нови потребности.
— Виж, това нещо никога не съм разбирал — разпалено възрази Левин. — По какъв начин училищата ще помогнат на народа да подобри материалното си състояние? Казвате, че училищата и образованието ще му създадат нови потребности. Толкоз по-зле, защото той не ще бъде в състояние да ги задоволи. А по какъв начин знанието да пише и чете и катехизиса ще му помогнат да подобри материалното си състояние — никога не съм могъл да разбера. Оня ден вечерта срещнах една жена с кърмаче и я попитах къде отива. „Ходих — казва — при една бабичка, детето ми урочасаха и постоянно плаче, та го занесох да го полекува.“ Попитах я как лекува уроките тая бабичка. „Слага детенцето при кокошките в кокошарника и му бае нещо.“
— Е, видяхте ли! За да не носи детето си да й го лекуват в кокошарника, трябва… — весело усмихнат каза Свияжски.
— О, не! — сърдито каза Левин. — Това лечение според мене напомня лекуването на народа с училища. Народът е беден и необразован — това нещо ние виждаме така сигурно, както селянката вижда уроките, защото детето плаче. Но защо срещу това зло — бедността и необразоваността — ще помогнат училищата, е също така необяснимо, както е необяснимо защо срещу постоянното плачене ще помогнат кокошките в кокошарника. На народа трябва да се помогне с това, от което е беден.
— Е, в това поне сте съгласен със Спенсер, когото не обичате много; той също казва, че образованието може да бъде последица от едно по-голямо благосъстояние и удобство в живота, последица от честото миене, както казва той, но не от умението да четеш и смяташ…
— Така ли, много ми е приятно или, обратното, много ми е неприятно, че мисля еднакво със Спенсер; само че аз отдавна зная това. Училищата няма да помогнат, а ще помогне една такава икономическа уредба, при която народът ще бъде по-богат, ще има повече свободно време — и тогава ще има и училища.
— Но в цяла Европа днес училищата са задължителни.
— А вие самият съгласен ли сте със Спенсер? — попита Левин.
Но в очите на Свияжски се появи израз на уплаха и той каза, като се усмихна:
— Ех, тия чудни уроки! Нима с ушите си чухте?
Левин видя, че няма да може да улови връзката между живота и мислите на тоя човек. Както изглежда, за него беше все едно докъде ще го доведе разсъждението му; той имаше нужда само от процеса на разсъждаването. И неприятно му ставаше, когато процесът на разсъждаването го отвеждаше до задънена уличка. Само това той не обичаше и го отбягваше, като обръщаше разговора за нещо приятно-весело.