За спасяването на света
- Автор: Чолаков Янчо, Дилов Любен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Фондация „Човешката библиотека“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Списание „Тера фантастика“
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «За спасяването на света». Краткое содержание книги:
В спасяването на света ръка си подават писатели със статус на съвременни класици – като Величка Настрадинова, Агоп Мелконян, Светослав Славчев, Любен Дилов; утвърдени имена – като Николай Теллалов, Йоан Владимир, Петър Кърджилов, Любомир П. Николов, Янчо Чолаков, Атанас П. Славов, Александър Карапанчев, Велко Милоев, Красимир Георгиев, Елена Павлова, Георги Малинов; и млади (но вече впечатляващи) творци – Димитър Риков, Красимира Стоева, Геновева Детелинова, Саша Александрова, Калоян Захариев. „Спасяване“ и „свят“ присъстват буквално и метафорично, сериозно и с намигване…
Голяма част от текстовете са награждавани в България и издавани по света.
Маската внезапно се раздува и пръсва като пренадут от боклуците балон, те се уголемяват и стават на земното кълбо. Цялото е бунище, и по него ровят разни хора. Някои Стеф ги знае – сестрата на Мъри, директора на ТВУ-то, продавачката в онова магазинче, Хари с ламаринената кутия на главата. Други като да ги помни, но не се сеща от кога и къде. Трети не ги е виждал никога, кой ги знае какви са.
Внезапно духва вятър и отнася лицата на хората – те се оказват само маски върху метални глави. Роботи, програмирани да ровят боклуците, всеки със свой начин и място. За нищо друго не стават, не забелязват другите, или света наоколо. И миг преди мракът да го погълне, Стеф вижда сред тях Хари. Заедно с маските вятърът е отнесъл и неговата ламаринена кутия, и главата му отдолу е глава на човек.
Редактира: Калин М. Ненов
Публикации:
1. Алманах „ФантАstika 2008“ – „Човешката библиотека“, 2009 г.
Алтернативна история и криптоистория
Валентин Д. Иванов
Ако Наполеон беше победил при Ватерло/избягал от Света Елена/спечелил войната с Русия; ако Хитлер беше станал архитект/емигрирал в Аржентина/спечелил Втората световна война; ако… Представете си литературно произведение, филм или картина, изобразяващи свят, в който някое от тези допущания е исторически факт – това е алтернативна история.
Криптоисторията е сроден жанр, само че при него алтернативното е останало скрито за съвременността. Класически пример – Тунгуският метеорит е бил извънземен космически кораб и оцелелите от екипажа му и до днес тайно живеят сред хората. Обикновено в подобни произведения главната движеща сила е разрешаването на загадка и конфликтът произтича от новото тълкуване на историята, което авторът и читателят трябва да направят, след като научат „истината“.
Алтернативната история спечели популярност едва през последните няколко десетилетия, но тя е стар жанр – в нея се е упражнявал още Тит Ливий. Практикували са го Уинстън Чърчил, Андре Мороа, Кингсли Еймис и Филип Рот. Сред емблематичните фигури в алтернативната история са Филип К. Дик, Хари Търтълдав, S. M. Stirling, Ward Moore и Орсън Скот Кард. Списъкът е дълъг.
Характерът на алтернативната история я сродява с три жанра: „нормалната“ историческа литература, съвременния роман или разказ, и разбира се, научната фантастика. Като правило, жанрът е социално зареден и промяната в историята е средство за изследване на човешката природа и на обществените закони. В най-добрите алтернативноисторически произведения различната реалност е нещо повече от екзотичен и безучастен декор, на чийто фон се развива действието, и се превръща в инструмент на познание и внушение. Жанрът позволява социални мисловни експерименти, които за разлика от истинските не се нуждаят от милиони пречупени съдби и реки от кръв. Алтернативната история не поставя читателя в позната и комфортна обстановка, както „класическата“ историческа литература, а постоянно го държи в напрежение – на следващата страница историята може да поеме по нов и неочакван път.
Има и изключения – една група от автори (и фенове) гледат на жанра като на поле за виртуално-литературен реваншизъм, пренаписвайки историята според собствените си предпочитания. Подобни творби се разпознават лесно – по антагонистичния си дух. За друга група пък той е средство да се пришпори (отново виртуално) техническият прогрес, най-често космонавтиката или корабостроенето. Характерни черти на този уклон са особеното внимание към техническите детайли – максималния полезен товар на ракетата, броя на нитовете в корпуса на дреднаутите – за сметка на човешкото присъствие, което се свежда до картонени герои.
Обширно въведение в по-значителните произведения от жанра ще откриете в есето „Алтернативната история, сираче с три мащехи“, публикувано в сп. „Тера фантастика“, бр. 2, 1999 г., и онлайн.