За спасяването на света
- Автор: Чолаков Янчо, Дилов Любен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Фондация „Човешката библиотека“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Списание „Тера фантастика“
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «За спасяването на света». Краткое содержание книги:
В спасяването на света ръка си подават писатели със статус на съвременни класици – като Величка Настрадинова, Агоп Мелконян, Светослав Славчев, Любен Дилов; утвърдени имена – като Николай Теллалов, Йоан Владимир, Петър Кърджилов, Любомир П. Николов, Янчо Чолаков, Атанас П. Славов, Александър Карапанчев, Велко Милоев, Красимир Георгиев, Елена Павлова, Георги Малинов; и млади (но вече впечатляващи) творци – Димитър Риков, Красимира Стоева, Геновева Детелинова, Саша Александрова, Калоян Захариев. „Спасяване“ и „свят“ присъстват буквално и метафорично, сериозно и с намигване…
Голяма част от текстовете са награждавани в България и издавани по света.
Стеф вдига вежда. Не е чул някой да учи така, па и кат си на бунището, файда от учене няма. Тая е мътна.
– Кви други начини?
– Най-вече от бунището… Гледам какво изхвърлят хората. Какви неща се появяват, колко нови. Какво идва повече, какво намалява. Какво го има, пък не е ясно откъде и защо идва. Или обратното, какво трябва да го има, пък го няма.
– Че тва мож ли те научи на нещо?
– Разбира се. Знаеш, че всички големи корпорации купуват купища неща, дето не им трябват, нали?
– Не. Верно?… Що?
– За да не могат конкурентите да гадаят какво разработва и вкарва в производство корпорацията, и какво си произвежда само за себе си, по това какво купува. Повече от половината световно производство корпорациите го купуват само за да го унищожат и да го омесят с боклука от техните разработки. Иначе не си скриват достатъчно добре нещата.
– А стий бе. Начи прайм за бунището повече от за нас си?
– Пак заради същото си унищожават и много от отпадъците сами, понякога дори в нарушение на конвенциите. Ако някоя си изхвърля тук всичко, другите ще идват, ще го ровят и ще научават страшно много за нея. А каквото изхвърлят тук, го обработват така, че да не си личи от какво е. Прикриването на следите в боклука е върхова наука, специалистите по нея взимат повече и от нанодизайнерите. Най-сигурно е, когато боклукът е негоден за нищо. За колкото повече неща става, значи толкова по-добре може да бъде разделян и разпознаван – и съответно да се разбира от какво е, за какво са го използвали…
– А стий бе. Демек, правенето на супер негоден боклук е по-фърст работа от нанодизайна? Литкаш ме.
Хари въздъхва.
– Добре де. Така научавам много по изхвърленото за хората – как живеят, какво използват, с какво се хранят. А пък по какви боклуци трябва да ги има, но ги няма, или внезапно спират да идват, разбирам кой какво се опитва да скрие.
– Да, бе – хили се Стеф. – За туй требе да имаш глава кат публична база данни. Ако си толкова печен, тука ли ще си?
– Да си прекалено печен не е много хубаво, Стеф.
– Щот другите печени гледат да те очистят ли?
– Не само. Ако станеш прекалено печен, може да се превърнеш в каквото не би искал да си. Примерно да престанат да те вълнуват неща, които сега са важни за теб.
Стеф се опитва да смели това, но май не успява.
– Чак па толкоз неща ли се виждат по боклуците?
– Трудно е да произвеждаш истински некачествен боклук, дето абсолютно никой нищо не може да разбере от него. Колкото и да е обработван, съставът му пак издава от какво е. Трябва вътре да има от абсолютно всичко по малко, пък само най-големите корпорации могат да си позволят да купуват от абсолютно всичко само за да го смесват равномерно при унищожаване…
– Че що не гледаш телевида? Там казват сичко на света.
– По телевида казват каквото им е поръчано, а боклуците казват истината. И от разликата между двете също разбирам много неща.
Стеф се мъчи да го разбере, но му звучи отнесено, плешивковски. И не се чувства добре. Усеща се слаб и стомахът му се е свил на топка. Хари забелязва гримасата му.
– Добре, спи. Почивай.
– Искам да се жакна…
– Като се наспиш. – Хари сменя торбичката с нова.
Никога досега спомените на Стеф не са били толкова ярки, толкова близки и много едновременно. Целият трепери от напрежение, усеща как лекичко му се гади, като в пристъп. После май ще му излезе през носа. Но поне знае какво да търси. Или поне има откъде да почне.
Модел R39-563838934-DSS. Изпитван в автоматични танкове и самолети, и в самоорганизиращи се наносистеми с военно предназначение. Труден за фино контролиране, но дава отлични резултати.
Кво е тоя модел, да му го…?! Стеф се заравя в спомените. Части от тях са му непонятни – помни ги, но не ги разбира, липсват парчета и обяснения. Напряга се докрай, мъчи се да свързва всичко с всичко, да разбира повече, и спомените стават постепенно по-понятни. Стомахът му се преобръща, но той стиска зъби. И неяснотите се избистрят по малко, докато накрая изкристализират в нещо разбираемо.
Изкуствен интелект с военно предназначение. Приспособява се гъвкаво към различни носители и условия. Разполага с висока степен на автономия при преценката как да реализира поставените задачи. Първоначалният прототип е разработен от Даймлер. Има вграден блокаж върху анализа на мотивите на задачата, за да се подобри контролът върху него. Нивото на интелекта му е ограничено до 1,85 – при по-високо блокажът на мотивния анализ губи надеждност. Препоръчва се при серийни изпитания да бъде сведено до 1,70, а при масова употреба до 1,60, за избягване на статистически флуктуации, пробиващи блокажа…