Първото семейство

Детерман се облегна назад и се протегна.

— Знаете ли, че това е най-изумителната гадост, която съм чувал?

— Внимавай да не засмучеш от нея — подсмихна се Шон. — Неприлично е.

— Не, сериозно. В сравнение с това Уотъргейт и Моникагейт приличат на пишкане в училищния двор след футболен мач.

— Значи ни вярваш? — каза Мишел.

— Дали ви вярвам? Кой би могъл да измисли такова нещо? — Журналистът посочи снимките и листата, пръснати по масата. — И не е без доказателства.

Запали поредната цигара и продължи:

— Не разбирам обаче едно. Защо е отвлякъл Уила? Да, тя е племенница и така нататък, но откъде е бил сигурен, че президентът ще се хване? В крайна сметка Уила не е негово дете. Никой не би могъл да го обвини, ако беше решил да не я търси.

Шон извади още една от папките на Куори. Нарочно беше скрил тази част от историята досега, за да изчака Детерман да зададе този въпрос.

— Това са резултати от ДНК анализите, които е направил Куори. Тези са на Пам и Уила Дътън. А този е на Даян Райт. Върху всеки Куори е записал имената с молив.

— Даян Райт, също известна и като Даян Уол — отбеляза Детерман, който се оказа доста паметлив и вече беше готов с основните пунктове на репортажа си.

— Да.

— А защо анализи на ДНК?

— Те показват, че Даян е майка на Уила, а Пам не е.

Журналистът взе документите и ги прегледа.

— Кажи ми, че съм глупав, обаче не разбирам, Шон.

Шон разказа какво се бе случило на малката уличка в Джорджия преди близо тринайсет години. За пръв път разказваше това на някого, ако не се брои Мишел. Лоялността му към Джейн Кокс го бе задължавала да мълчи досега. Лоялността обаче си имаше граници и той ги беше достигнал по отношение на първата дама. В рудника беше обещал на Сам Куори, че ще му помогне истината да види бял свят, ако пусне Уила. Куори я беше пуснал. Първоначално Шон смяташе да мълчи, но когато разбра какво е направила Джейн в „Атли“, реши да изпълни обещанието си към мъртвия.