Вярната принцеса
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-100-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Вярната принцеса». Краткое содержание книги:
Кимвам. Това е много по-сериозно.
— Нима се намеква, че са любовници?
Тя свива рамене:
— Със сигурност брат ѝ, Едуард Стафорд, е бесен. Възразил е пред Комптън и е имало кавга. Кралят е защитил Комптън.
Стискам плътно устни, за да се сдържа да не процедя нещо критично в гнева си. Бъкингамският херцог е един от най-старите приятели на Тюдорите, с обширни земи и много арендатори. Той ме посрещна заедно с принц Хари преди толкова много години, сега е уважаван от краля, най-изтъкнатият мъж в страната. Оттогава насам е мой добър приятел. Дори когато бях в немилост, винаги получавах усмивка и добра дума от него. Всяко лято ми изпращаше като подарък дивеч, а имаше седмици, когато това беше единственото месо, което виждахме. Хенри не може да се кара с него, сякаш той е някой търговец, а самият Хенри — груб навъсен фермер. Това са кралят и най-видният благородник в английската държава. Старият крал Хенри дори нямаше да може да спечели трона си без подкрепата на Бъкингам. Едно разногласие между тях не е личен въпрос, то е национална катастрофа. Ако Хенри имаше някакъв разум, нямаше да се замеси в тази дребнава кавга между придворни. Лейди Маргарет ми кимва: не е нужно да казвам нищо, тя разбира неодобрението ми.
— Не мога ли да се оттегля от двора за една минута, без дамите ми да почнат да се измъкват през прозорците на спалните си, за да хукнат след млади мъже?
Тя се навежда напред и ме потупва по ръката.
— Изглежда, че не можете. Повечето придворни са млади и лекомислени, ваша светлост, и се налага да ги обуздавате. Кралят каза на херцога много гневни думи, и херцогът е много оскърбен. Уилям Комптън заявява, че няма да каже на никого нищо по въпроса, затова всички си мислят най-лошото. Съпругът на Ан, сър Джордж, я държи почти като затворница, никой от нас не я е виждал днес. Страхувам се, че когато излезете от усамотението си, той няма да ѝ позволи да бъде ваша придворна дама, а става дума и за вашата чест — тя замълчава. — Помислих си, че би трябвало да узнаете сега, вместо да се изненадате от всичко това утре сутринта. Макар че ми е неприятно да разнасям такива глупави клюки.
— Нелепо е — казвам. — Ще се занимая с това утре, когато изляза от усамотението си. Но наистина, какво си мислят всички те? Все едно сме в училищен двор! Уилям би трябвало да се срамува от себе си, и съм изненадана, че Ан би се забравила дотам, че да хукне да го преследва. А за какъв се мисли съпругът ѝ? За някой рицар от Камелот, който я държи пленена в кула?
Кралица Катерина излезе от усамотението си, без да съобщи за това, и се върна в обичайните си покои в двореца Гринич. Не можеше да има церемония по пречистване в църква, която да отбележи завръщането ѝ към обичайния живот, понеже не беше имало раждане. Не можеше да има кръщение, тъй като нямаше дете. Тя излезе от сенчестата стая без коментар, сякаш бе прекарала някакво тайно, срамно заболяване, и всички се престориха, че е отсъствала само няколко дни, вместо почти три месеца.
Придворните ѝ дами, които бяха свикнали с ленивия начин на живот в нейно отсъствие, бързо се събраха в покоите на кралицата, а домашните прислужнички забързано влизаха със свежи билки, които да посипят по пода, и нови свещи.
Катерина долови размяната на няколко тайни погледа между дамите, и предположи, че тяхната съвест също беше гузна заради неблагоприлично поведение по време на отсъствието ѝ; но после осъзна, че шепнешком се води разговор, който секваше всеки път, щом тя вдигнеше глава. Явно се беше случило нещо по-сериозно от опозоряването на Ан; и, също толкова явно, никой не ѝ казваше.
Тя повика с жест една от дамите си, лейди Мадж, да дойде при нея.
— Лейди Елизабет няма ли да се присъедини към нас тази сутрин? — попита тя, тъй като не виждаше и следа от по-голямата сестра на Стафорд.
Момичето поаленя до ушите.
— Не знам — заекна то. — Едва ли.
— Къде е тя? — попита Катерина.
Момичето се огледа отчаяно за помощ, но всички останали дами в стаята внезапно бяха обзети от силен интерес към шиенето, бродерията или книгите си. Елизабет Болейн размесваше тесте карти за игра така задълбочено, сякаш бе заложила в играта цяло състояние.
— Не зная къде е — призна момичето.
— В стаята на придворните дами? — предположи Катерина. — В покоите на Бъкингамския херцог?
— Мисля, че е заминала — осмели се да каже момичето. Някой ахна, а после се възцари тишина.