Вярната принцеса
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-100-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Вярната принцеса». Краткое содержание книги:
Те махат нервно с ръце и не могат да кажат нищо. Не знаят. Казват ми, че това са въпроси, с които трябва да се обърна към уважавания лекар на съпруга си. Преди всичко именно той, а не те, каза, че още нося дете. Те никога не са казвали, че очаквам дете, просто са били повикани да помагат при раждане. Не те са онези, които са казали, че нося бебе.
— Но какво си помислихте, когато той каза, че има близнак? — настоявам. — Не се ли съгласихте с него, когато той каза, че съм изгубила дете и въпреки това съм запазила едно?
Те клатят глави. Не са знаели.
— Трябва да сте си помислили нещо — казвам нетърпеливо. — Видяхте ме да губя бебето си. Видяхте как коремът ми си остава голям. Каква би могла да бъде причината за това, ако не друго дете?
— Божия воля — казва една от тях безпомощно.
— Амин — казвам, но ми струва голямо усилие да го изрека.
— Искам да се срещна пак с онзи лекар — каза тихо Катерина на Мария де Салинас.
— Ваша светлост, възможно е той да не е в Лондон. Пътува със свитата на някакъв френски граф. Може да е заминал.
— Разбери дали е още в Лондон, или кога го очакват да се върне — каза кралицата. — Не казвай на никого, че именно аз съм питала за него.
Мария де Салинас погледна съчувствено господарката си.
— Искате да ви посъветва как да родите син? — попита тя с нисък глас.
— В Англия няма университет, в който да се изучава медицина — каза Катерина горчиво. — Няма такъв, в който се преподават езици. Няма университет, в който да се преподава астрономия, или математика, геометрия, география, космография или дори науката за животните или растенията. Университетите на Англия са горе-долу от толкова голяма полза, колкото един манастир с монаси, които оцветяват полетата на свещени текстове.
Безцеремонността на Катерина накара Мария де Салинас да ахне стреснато.
— Църквата казва…
— Църквата не се нуждае от добри лекари. На църквата не ѝ е нужно да знае как се зачеват синове — каза троснато Катерина. — Църквата може да си продължава с откровенията на светците. Не ѝ е нужно нищо повече от Светото писание. Служителите на църквата са мъже, които не се измъчват от болестите и трудностите на жените. Но онези от нас, които водим земния си живот днес, онези от нас, които живеят в света, особено онези от нас, които са жени, всички ние имаме нужда от нещо повече.
— Но вие казахте, че не искате езически познания. Казахте го на самия лекар. Казахте, че майка ви е била права да затвори университетите на неверниците.
— Майка ми имаше половин дузина деца — отвърна Катерина ядосано. — Но ти казвам: ако можеше да намери лекар, който да спаси брат ми, щеше да го приеме, та дори да се беше обучавал в самия пъкъл. Тя сбърка, като обърна гръб на познанието на маврите. Сгреши. Никога не съм смятала, че е съвършена, но имам по-ниско мнение за нея сега. Тя допусна огромна грешка, когато прогони и техните мъдри учени заедно с останалите неверници.
— Самата църква обяви тяхната начетеност за ерес — отбеляза Мария. — Как може човек да има едното без другото?
— Сигурна съм, че не знаеш нищо за това — каза дъщерята на Изабела, притисната натясно. — Не е подобаващо да обсъждаш подобен въпрос, а освен това ти казах какво искам да направиш.
Мавърът, Юсуф, отсъства от Лондон, но хората в къщата, където е отседнал, казват, че е запазил наетите си стаи, и щял да се върне още същата седмица. Ще трябва да бъда търпелива. Ще продължа усамотението в очакване на раждането, и ще се опитам да бъда търпелива.
Слугата, изпратен от Мария, ѝ казва, че онези хора познавали мавъра добре. Пристиганията и заминаванията му били нещо като събитие на тяхната улица. Африканците са такава рядкост в Англия, че са истинско зрелище — а той е красив мъж и щедро раздава дребни монети за малки услуги. Казали на слугата на Мария, че мавърът настоявал да има прясна вода за миене в стаята си и се миел всеки ден, по няколко пъти на ден, и че — чудо на чудесата — се къпел три-четири пъти седмично, като използвал сапун и кърпи, и разливал вода по целия под за голямо неудобство на домашните прислужници, излагайки здравето си на огромна опасност.
Не мога да се сдържа и се разсмивам при представата как високият, придирчив мавър се свива в някоя вана, отчаяно копнеещ за малко пара, накисване в хладка вода, масаж, обливане със студена вода, а после — дълга, вглъбена почивка, докато пуши наргиле и отпива силен, сладък ментов чай. Това ми напомня за ужаса ми, когато най-напред дойдох в Англия и открих, че тук се къпят съвсем рядко и мият само върховете на пръстите си преди хранене. Мисля си, че се е справил по-добре от мен — донесъл е любовта си към родината със себе си, пресъздавал е дома си навсякъде, където отиде. Но в твърдата си решимост да бъда кралица Катерина Английска аз се отказах да бъда Каталина Испанска.