Владетелят на Ада
- Автор: Диль Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владетелят на Ада». Краткое содержание книги:
— Какво ще прави в Чикаго, по дяволите, щом… Господи, Флойд, той е тръгнал към Вейл!
— А може би…
— Зарежи „може би“! Не можем да поемаме никакъв риск. Вдигай всички по тревога. Веднага ще се обадя на охраната и ще им наредя да отведат Вейл и Джейн на сигурно място. Искам да изпратите два хеликоптера над вилата, за всеки случай. Ти тръгваш с тях, ръководиш операцията на място и изпращаш още два екипа с автомобили. Стой във въздуха и оглеждай гората. Свържи се с щатската патрулна служба и местната полиция и им нареди веднага да тръгват към вилата. Слушаш ли ме?
— Да, сър.
— Аз отивам на летище „О’Хеър“. Вземи осем души и снайперист и затегни обръч около самолета. Не се приближавай прекалено много до Туни, освен ако има опасност да го изтървеш. Махни всички цивилни от района и ги замени с наши хора, но не предизвиквай голямо раздвижване, направи го да изглежда като нормална смяна на работния състав. И за Бога, не се приближавай до самолета, защото и той може да е миниран. След двайсет минути съм при теб.
Хардистан затвори и набра обезопасения телефон на Ейвъри Бакстър, старшия агент на екипа, охраняващ Вейл.
Никой не отговори.
След като двамата агенти на ФБР бяха проверили околността и самата къща, Вейл и Джейн бяха отишли до езерото да стрелят по панички. Както винаги, Джейн го бе накарала да се чувства аматьор. Магу бе предпочел да остане до къщата, понеже мразеше гърмежите, и дори по едно време зави сърцераздирателно, защото го бяха оставили сам.
— Слава Богу, че не си ловец — каза Джейн, докато се връщаха през ливадата с празни пушки.
— Изобщо не знаех какво е това летяща мишена, докато не се запознах с теб — каза той.
— Искаш да кажеш паничка?
— Каквото и да е — засмя се той и я прегърна.
Навътре в гората се виждаше Ейвъри Бакстър, старшият агент, който проверяваше околността. Клиф Мандел, другият агент, и Бакстър бяха станали техни неразделни компаньони и защитници.
Това беше първият им уикенд заедно, откакто Мартин бе поел делото по Светилището.
По-късно, когато Бакстър и Мандел вече се бяха нахранили, Джейн и Мартин седнаха заедно на масата в трапезарията. Мартин бе запалил полови дузина свещи и стаята беше огряна от меката им светлина. Дървата в камината пращяха.
— Какво ти е, Марти? — попита Джейн.
— Нищо, Защо?
— Просто изглеждаш… напрегнат и изнервен.
— Ами… всъщност исках да поговоря с теб за, такова…
Той спря насред изречението, сякаш бе изгубил нишката на мисълта си.
— За какво? — усмихна се тя.
— На Магу наистина много му харесва тук — каза той, поглеждайки към песа, който се бе сгушил под прозореца.
— Аха.
— И, такова…
— Марти, какво има? — попита тя и го докосна по ръката. — Това дело наистина те изнервя, нали?
— Това няма нищо общо с делото.
— Какво е тогава?
Той вдигна чашата с шампанско към нея и се усмихна.
— Обичам те.
— И аз те обичам, мили — отвърна тя, чуквайки чашата си в неговата.
— Тогава… ще се омъжиш ли за мен, Джейни?
Въпросът я свари абсолютно неподготвена. Бяха заедно от повече от две години, но до този момент никой от двамата не бе споменавал думата „брак“.
— Това ли ти било на ума?
— Ами… просто не знаех как да го направя. Бих искал да падна на колене пред теб и да ти поискам ръката по старомодния начин — каза той, почти заеквайки.
— Марти, ти се изчервяваш!
— Много е горещо.
— Не е горещо, ти просто се изчервяваш. Мисля, че това е прекрасно. И разбира се, че ще се омъжа за теб. Не мислех, че си от тоя тип мъже, иначе аз щях да те помоля първа.
— Сега съм от този тип мъже — каза той. — Не мога да си представя да прекарам остатъка от живота си без теб.
— Не е необходимо да се женим, за да изживеем живота си заедно.
— О… тогава какво да правя с това?
Той извади от джоба си една кутийка от черно кадифе, отвори я и й я подаде. Пръстенът беше с трикаратов кръгъл диамант, инкрустиран в злато. Просто и елегантно.
— Беше на баба ми — каза той.
Тя закри уста с ръка.
— О, Марти, толкова е прекрасен!
— Знам, че тя щеше да е страшно щастлива, ако можеше да ни види в този момент — каза той.
— Сигурна съм, че е някъде наблизо. — Тя стисна ръката му.