Танц със сенки [bg]

— Ако оркските шамани се появят, по-добре направо си слагайте погребалните дрехи, вместо да се надявате на тези ваши орденски фокусници! — презрително изсумтя Халас.

— Не говорете така, мастер гном, магьосниците са много нужни! Спомням си, бях в стотицата на милорд Фернан, когато бранехме Пияните ключове, тогава срещу нас се изправи шаман и почти изпрати всички ни в светлината. Ако не беше магьосникът, сега нямаше да разговарям с вас, кълна се в Сагра!

Халас само измърмори нещо под нос и смени темата на разговора.

Ел притича при нас и каза, че Миралисса ме вика. Трябваше да отида с к’лиссанга в челото на отряда. Елфийката разговаряше любезно с Фернан, но като ме забеляза, задържа коня си и попита:

— Гарет, усещаш ли нещо?

— Н-не — отвърнах аз след кратко замисляне. — А какво трябва да усетя, лейди Миралисса?

— Не знам — въздъхна тя. — Ключът мълчи ли?

— Да — след нощта в къщата на Балистан Паргайд творението на джуджетата не даваше признаци на живот.

— Разбираш ли, Гарет, много съм притеснена от внезапното изчезване на Лафреса. Тя не беше в Къртичи замък с Балистан Паргайд, значи е някъде другаде, а и самият граф не се разстрои кой знае колко, когато неговият воин загуби в съда на Сагра.

— Аз също останах с впечатлението, че държи козово асо в ръкава си.

— Козово асо? — тя за миг се замисли. — А, да! Карти… Да, ти си прав, той със сигурност има резервен вариант, в противен случай нямаше да се предаде толкова лесно. Усеща се ръката на тази слугиня на Господаря, затова си и помислих, че след като си настроен към ключа, би трябвало да я усетиш.

— Не, нищо не усещам, лейди Миралисса.

— Жалко — отвърна искрено тя. — Макар че от друга страна, щом не усещаш присъствието й, значи тя е далече.

— Или е близо, но ключът просто не е способен да усети силата й — промълви Еграсса.

На мен повече ми харесваше версията на Миралисса, така се чувствах много по-безопасно.

— Няма да те задържам повече, Гарет — елфийката даде да се разбере, че разговорът ни е приключил.

— Лейди Миралисса, може ли да ви задам един въпрос?

— Слушам те, Гарет.

— Балистан Паргайд е наш враг, той служи на Господаря, а в същото време вие му позволявате свободно да напусне замъка на Алгерт Дали. Защо?

— Не си ли разбрал, че законите в Пограничното кралство са различни от законите във Валиостр? Балистан Паргайд седеше на масата на милорд Алгерт и за да бъде арестуван… Тук са нужни много по-солидни доказателства от нашите думи. Освен това, след съда на Сагра графът имаше право да си тръгне и никой не би могъл да му попречи.

Аз кимнах в отговор на думите й, проклинайки мислено задръстеното Погранично кралство с глупавите му закони.

— За какво си говорихте? — полюбопитства Кли-кли.