Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Танц със сенки [bg]
Танц със сенки [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Танц със сенки [bg]

Электронная книга - «Танц със сенки [bg]». Краткое содержание книги:

Заровете на съдбата се завъртат, показвайки единици, и това означава, че отрядът попада в поредната неприятност, а за всички ще трябва да опере пешкира крадецът. Или героят? Или просто човекът, оказал се на грешното място в грешното време? Не, наистина, сами помислете, как може да се нарече онзи, който се напъхва между слуги на Господаря и на Неназовимия, влиза в гнездо на оси, за да вземе ключа за Портите на елфийските гробници, пресича Иселина, Пограничното кралство и стига до горите на Заграбия? А също така като по чудо избягва остриета, стрели и още множество вредни за здравето „изненади“. Как ще заповядате да го наричаме? Правилно, най-малкото глупак и самоубиец, щом е решил да се бори за Рога на дъгата. И сега, когато да се отстъпва е твърде късно, сенките се сгъстяват, обгръщат отряда и вече не е ясно къде е приятелят и къде — врагът, къде е онази неуловима граница между отговора и тайната, между живота и смъртта. В крайна сметка много хора не знаят, че танцът със сенки невинаги те води по верния път…
1 ... 157 158 159 160 161 162 163 164 165 ... 181
Перейти на страницу:

— А елфите? Нима елфите няма да ви помогнат? — попита Змиорката.

— Елфите? — воинът притеснено погледна към яздещите в началото на колоната тъмни. — Знаете ли какво казва милорд Алгерт за елфите? Казва, че от тях и от техните обещания вече му се повръща.

— Млъкни, Сервин — навъсено каза един от десетниците. — Фернан не харесва, когато започнеш да дрънкаш много.

— Но аз съм прав, Хрюч. Прав съм и ти го знаеш.

— Така да е, но да получа с’каш между ребрата не ми се нрави.

— М-м-м… — започна Змиорката. — На милорд Алгерт нещо не му личеше, че му се повръща от елфите.

— Ха! — възмути се всезнайкото Кли-кли. — Наистина ли мислиш, Змиорка-злиорка, че милорд Дали ще повръща пред всички? Сигурно се е отдръпнал настрана, за да не го види никой. Ох!

Мармота удари лека плесница на гоблина. Кли-кли го погледна обидено и изсумтя.

— Елфите… — неохотно започна десетникът Хрюч. — Те ни обещават много, но кой би могъл да ги разбере тези тъмни? Те не са като нас. А колкото до нашия милорд — вашите спътници бяха негови гости, това обяснява всичко.

— Домът на Черния пламък обеща да изпрати шестстотин воини на нашите граници, но до момента все още никой не е дошъл. Елфи, с една дума — изплю се воинът пред копитата на коня.

На обед отрядът спря в някакво безименно селце. Конете си отпочинаха, а нас ни посрещнаха топло и ни нахраниха, без изобщо да се смутят от толкова гладни гърла. Малката почивка ни се отрази добре и отрядът с нови сили се отправи напред.

— Елхи, елхи, елхи — въздъхна Кли-кли, гледайки тъжно околния пейзаж.

— Какво те смущава толкова много? Да не си очаквал, че Заграбия ще ни посрещне като цъфтяща градина.

Кли-кли презрително изсумтя:

— Гарет, дори не знаеш за какво говориш. Да, в Заграбия растат елхи, но там има и други дървета. Борове, дъбове, лиственици, кленове, златолисти, брези, офики… не могат всички да се изброят.

— Какво тогава са ти влезли в ума тези елхи?

— Не ги обичам, лоши дървета са. Тъмни.

— И в тях някой се крие-е — направи уплашена физиономия Медения.

— Точно така, например Балистан Паргайд с неговата вещица! Сега като изскочат, като закрещят, о-хо-хо-хо! — включи се и Делер.

— Трудно е с вас, глупаците — натъжи се шутът. — Аз им говоря сериозно, а те се лигавят! Този Балистан Паргайд няма да се откаже толкова лесно.

— Голяма работа, тогава ще му натрием носа! — самодоволно каза Халас, намествайки любимата си чанта.

— По-добре да не го срещаме повече, гноме — не се съгласи Змиорката.

— Той няма да посмее, ние сме повече — весело се ухили Халас.

— Но той си има Лафреса, а тя изравнява шансовете. Нали помниш какво направи с ферибота тази вещица?

— Ние пък си имаме Миралисса — разроши си брадата гномът.

— А моят татко е по-силен от твоя — ни в клин, ни в ръкав с противен глас изписка Кли-кли. — Ако аз бях хванал Балистан Паргайд, щях да го ударя в корема!

— И? — попита Мармота.

— И тогава той ще се свие на две — гордо отвърна Кли-кли.

— И какво?

— И тогава ще го ударя по гърба.

— М-м-м? Какъв е смисълът, Кли-кли?

— Тогава той ще се изправи — лукаво отвърна шутът.

— Какъв си садист — похвали го респектиран Делер.

— А после пак ще го ударя в корема! — каза доволният от похвалата на джуджето Кли-кли.

— И той ще се свие — мрачно заключих аз.

— Точно така — захили се Кли-кли, явно си представи каква физиономия ще има графът след такива удари.

— И какъв е смисълът от това, Кли-кли? — без да се обръща, попита яздещият пред нас Меден.

Няколко от близките воини от патрула също се бяха заслушали в разговора.

— Как какъв? Как какъв? — закудкудяка Кли-кли като някоя кокошка, на която току-що са откраднали яйце. — Смисълът е, че ще го ударя по гърба!

— И дълго ли? — полюбопитства Медения.

— Какво дълго? — не разбра въпроса замечталият се Кли-кли.

— Дълго ли ще го биеш така?

— Е, ако го удариш няколко хиляди пъти, тогава от сгъването и разгъването графът просто ще се счупи.

— Само ако преди това не умре от смях! — гръмко се захили Фенерджията.

1 ... 157 158 159 160 161 162 163 164 165 ... 181
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)