![Танц със сенки [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/5/tanc-ss-senki-bg-download.jpg)
Танц със сенки [bg]
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Танц със сенки [bg]». Краткое содержание книги:
Едно ястие се сменяше с друго, песните следваха една след друга, и когато седенето на масата взе да става просто непоносимо, бях сръган с лакът от стоящия до мен Меден:
— Чу ли? Тръгваме утре на разсъмване, така че ако боговете ни помогнат, след два дни ще сме в Заграбия.
— Не съм много щастлив от това обстоятелство. Според мен тук, зад каменните стени, е много по-безопасно, отколкото сред дървета и храсти, Меден.
— Безопасни места няма, Гарет — ухили се Медения. — Смъртта и през каменни стени ще се промъкне, ако ти е писано да умреш. Спомням си, че една вещица предсказа на Арнх, че ще се удави. Той само се засмя, но нали видя какво стана… който го е страх от вълци, не ходи в Заграбия.
— Да бяха само вълците…
— Това също е вярно — съгласи се Медения, отпивайки от халбата. — Както казвам, съдба.
— Ще вървя да спя, Меден — аз станах от масата. — Тук ми омръзна.
— Стой, Гарет-барет, и си пий виното — подскочи Кли-кли. — Не ти трябва да изкушаваш съдбата.
— В какъв смисъл? — погледнах аз шута.
— Върви един слух сред стражниците, които стояли на портата, когато Балистан Паргайд си тръгнал.
— Какъв слух?
— Че когато пристигнал с отряда, били двадесет души, а когато си тръгнал, кой знае защо — само осемнадесет. Единият Мумр го уби, така че остават деветнайсет. Къде се е дянал последният?
— Бледния! — устата ми веднага пресъхна. — Може би ще пия още малко.
— Правилно — одобрително кимна гоблинът. — Сега ти е противопоказно да обикаляш сам из замъка.
— Опитали ли са да го намерят?
— Шегуваш ли се? Е, да, пообикаляли, поогледали… Но в толкова огромен замък можеш и мамут да скриеш и никой няма да го намери, докато не умре и не замирише. Да не говорим за човек.
— И това ми го казваш чак сега!
— Не исках да те разстройвам и да ти развалям апетита — Кли-кли ме погледна невинно.
— Махни се от очите ми. Ти си по-лош и от медена чума!
— Не го приемай така, Танцуващ, нали сме с теб. Дори съм готов да пия с теб за компания. Как мислиш, дали ще ми донесат мляко, ако ги помоля?
— Може би… — всичките ми мисли бяха заети с Бледния.
И за миг не се усъмних, че точно той се е отделил от отряда на графа и се е скрил в замъка с една-единствена цел — да изпрати вашия покорен слуга в светлината. Такива мисли не способстваха за доброто настроение и аз едва дочаках всички тези глупости с речите и песните за здравето на воините да приключат. Когато най-накрая се озовах в стаята, за собствено успокоение проверих всички варианти за проникване. Коминът беше твърде тесен, едва ли Бледния щеше да успее да се провре през него, резето на вратата — мощна дъбова греда, а прозорците бяха на петдесет ярда над земята. Освен ако не може да лети, през прозореца нямаше как да влезе.
Кли-кли, Халас и Делер отдавна бяха заспали, а аз все още не можех да затворя очи. Лежах на леглото и гледах тавана, докато сънят най-накрая не ме прие в обятията си.
Вик от болка и ярост ме накара да подскоча в леглото, да хвана арбалета и замаяно да завъртя глава.
— Какво става? — крещеше съненият и объркан Делер.
— Дайте светлина! — пищеше Кли-кли.
— Ей, вие! Добре ли сте? — крещяха ни от коридора.
— Кой извика? — не спираше Делер.
— Запалете най-сетне светлината!
— Отворете вратата! — чу се гласът на Медения.
Нещо щракна, хвръкнаха искри и в ръцете на Халас грейна свещ.
— Какво сте се разкрещели като баби на пазар? Всичко свърши — избоботи джуджето и поднесе свещта към факела.
— Ей, вие! Чувате ли ме? Отворете вратата! — дереше се Медения.
— Спрете да крещите! Сега ще отворя! — Халас издърпа резето, отвори вратата и пусна Медения и Змиорката. В коридора останаха да надничат воините на Алгерт Дали.
— Какво става тук?
— Някакъв катерач се опита да влезе през прозореца, а аз го клъцнах малко с брадвата на Делер, за да не се промъква по нощите и да притеснява честните хора — обясни Халас и кимна към прозореца.