Ритуалът [bg]

— Потвърждения — намеси се Стоян.

— Експерименти — добави Петков. — Доказателства. — Отпусна ръце и се почеса по носа. — Като се замисля, тая наука много прилича на полицейската работа. Нищо не се приема, без да има неоспорими доказателства. Ето сега аз ти вярвам, че си бил у вас. Същевременно знам, че си се намирал и дълбоко под земята. И на това вярвам. Виждаш ли колко е мистично? Човек, способен да бъде на две места едновременно. Истинска сензация, нали?

— Неоспорима — вметна Стоян и отвинти капачката на бутилката с вода. Вдигна я до устните си и отпи няколко дълги глътки. Накрая издиша шумно, обърса устни с опакото на ръката си и добави: — Само да може да се докаже, разбира се.

Кофата изпъна гърба си.

— Какво, бе? Да не мислите, че ви лъжа? Не знам за каква пещера говорите.

Валери го погледна и се усмихна широко с безизразни очи.

— Това е много интересно. Внася още един аспект за проучване на науката. Да не говорим, че не съм споменавал никаква пещера. — Внезапно усмивката му помръкна и той прие загрижено изражение. — Ти… Нали нямаш брат близнак? Понеже, ако се окаже, че имаш, никаква награда няма да вземем.

— Никакъв брат нямам — отговори Кофата. — Айде, стига си се правил на палячо. Никъде не съм ходил.

— Да, да — закима Валери, — точно така. Значи, всичко е наред. Можем да се обадим на учените. Ти твърдиш, че си бил у вас, а няколко свидетели твърдят, че си бил в една дълбока пещера по същото време. Всичко изглежда отлично.

Динко Цанков се наведе напред.

— Какви свидетели?

— О, това теб изобщо не те интересува. Учените ще се занимават с тях, няма защо да се затормозяваш. Аз искам само да те попитам и къде си се намирал по времето, когато един учен — професор Николов — е бил убит. Но това после, разбира се. Нека сега да се концентрираме върху този метафизичен феномен — да бъдеш на две места едновременно.

— Какъв професор, бе? За какво убийство говорите? — попита Кофата и се надигна.

— Седни си на мястото!

Острият глас на Стоян проряза задушния въздух и сякаш натисна Цанков обратно в стола.

— Никой не съм убивал! — очите на младежа прескачаха от единия полицай на другия. — Не знам за какво говорите.

— Разбира се — кимна Валери. — Това вече го разбрахме. Ти притежаваш паранормални способности да се намираш на две места едновременно. Сигурен съм, че няма да ти е трудно да го докажеш пред съда.

— Чудя се обаче — започна Стоян и скръсти ръце на гърдите си — дали и Златанов има такива способности? Как мислиш?

Лицето на Кофата се бе изопнало в непроницаема маска. Единствено лекото треперене на коляното му можеше да издаде какво се случва в съзнанието му.