Ритуалът [bg]

— Говорил е с непознат номер преди малко — обяви Банката, затваряйки телефона.

— Непознат? — наклони глава Валери.

— Да.

— Ами защо не го проверим тогава?

— Правим го — озъби му се младият мъж. — Отнема време.

Валери хвана ръбовете на бюрото си ги и стисна, докато кокалчетата на ръцете му побеляха.

— Време? — попита тихо. — Нещо друго не може ли? Защото, разбираш ли, времето е точно онова, което ни липсва.

Иван го изгледа продължително, но не отговори.

— Не се дразнете — каза Стоян. — Никой не е виновен. Слязъл е на изхода на града, нямаше как да знаем. Ще го намерим отново.

— Какво стана с онази секретарка?

— Не е тя. Под наблюдение е. Не се е свързвала повече с него.

— Ас Цанков?

— Продължават, но върви трудно. Мълчи или говори глупости.

— Трябваше да съм там — промърмори под носа си Валери и затвори очи.

Новият провал сякаш изсмука и последната капка сила, която му бе останала. Не само че изтърваха заподозрения, а сега щеше да се наложи да дава обяснения защо полицейски екипи са спрели автобус и са малтретирали пътниците. Нямаше да му се размине току-така.

Чу, че телефонът звънна, но не отвори очи. Иван зададе няколко кратки въпроса и затвори.

— На Златанов е. Номерът, който го е потърсил. Малко след като са напуснали автогарата в Стара Загора.

Валери рязко отвори очи.

— Откъде е звънял?

— Не знаят. Могат да определят само приблизително, защото покритието е от една клетка — отговори Иван. — Някъде около Велико Търново.

— В Арбанаси?

— Не. На десетина километра оттам. Покрива едно село и няколко махали.

— Затова не са го арестували — изправи гръб Валери. — Изобщо не е ходил у тях. Или е видял да задържат Цанков и се е измъкнал.

— Има и още нещо — продължи Ванката.

— Казвай.

— Русев отново се движи.

— Накъде?

— Ами… На север най-общо. Сякаш се е насочил към проходите.

— Можеш ли да направиш сверка колко време, след като Златанов го е потърсил, Русев е слязъл от автобуса?

— Разбира се — кимна младият мъж и попита: — Мислиш, че отива при него?

— Да.

— Възможно е. Даже много е възможно — каза Стоян. — Ако се вярва на показанията на Георгиев и Казакова, онези са забъркани в убийството на професор Николов. Убитият Калев е човек на Златанов, а имаме свидетел, който разпозна Русев като вероятен извършител. Нормално е да търсят изход съвместно.

Петков разтри слепоочията си.

— Там отива. И това е единственият ни шанс да ги заловим.

— Но не знаем къде е Златанов. Да направим нова засада на входа на града?

Валери рязко пусна ръцете си.