Денят след утре
- Автор: Фолсъм Алън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят след утре». Краткое содержание книги:
От другата страна беше случаят Мериман и ужасяващата вълна от насилие, включваща дерайлирането на влака Париж-Мо, убийствата на Лебрюн в Лондон, на брат му в Лион и на Бени Гросман в Ню Йорк. Към това се прибавяше тайното нацистко минало на уважавания експерт от Интерпол Хуго Клас и неговия виенски колега Рудолф Халдер.
— Първият убит е бащата на Озбърн през април 1966, веднага след създаването на своя изключителен скалпел. — Маквей пристъпи по килима, седна на перваза и горчиво добави: — Последният е Лебрюн, тази сутрин. Малко след като откри връзката между Хуго Клас и убийството на Мериман… И от първия до последния единствената връзка по веригата е…
— Ервин Шол — довърши Нобъл.
— Ето ни пак на първото квадратче със същия въпрос. Защо? По каква причина? Какво става, по дяволите?
През целия си полицейски живот Маквей неуморно бе обикалял в кръг, задавайки стотици пъти едни и същи въпроси. Това беше нормалната практика в отдел „Убийства“, освен ако имаха късмета да спипат някого с димящ пистолет в ръката. И почти винаги търсенето завършваше с някоя дребна пропусната подробност, която изведнъж ставаше ясна и многозначителна като гранитна канара с грамаден червен надпис: ТЪРСИ ТУК!
Но не и този път. Бяха попаднали в кръг с начало, но без край. Можеха да обикалят из него до безконечност. Колкото повече информация събираха, толкова по-голям ставаше кръгът, но нищо не се променяше.
— Обезглавените трупове — подхвърли Нобъл.
Маквей отчаяно вдигна ръце.
— Добре де, защо пък не? Да опитаме и от този ъгъл.
— Какъв ъгъл? За какво говорите? — изненада се Ремер, гледайки ту единия, ту другия си колега.
Както всички полицейски организации на страните, в които бяха намерени труповете, Бундескриминаламт бе получила копия от докладите на Маквей до Интерпол. Но той съзнателно бе пропуснал да спомене за замразяването при свръхниски температури и предполагаемата експериментална цел. Недоумението на Ремер беше напълно обяснимо, той просто не знаеше достатъчно. И при дадените обстоятелства моментът изглеждаше крайно подходящ, за да го осведомят.
98.
Герд Ланг беше симпатичен къдрав програмист от Мюнхен, пристигнал в Берлин за тридневното изложение на компютърна техника. Отседнал бе в стая 7056 на новото крило на хотел „Палас“. За един мъж на трийсет и две години, преживял наскоро тежък развод, беше съвсем нормално да поговори на чашка, а после и на вечеря с привлекателната млада блондинка, която още в изложбената зала започна да го разпитва какво върши, как точно го върши и как би могла да напредне в тази област. За жалост решението се оказа съдбоносна грешка, защото след като пи доста и хапна съвсем малко, той изобщо не бе готов за онова, което се случи след поканата му да пийнат по още едно горе в стаята.
Докато се опипваха взаимно върху канапето в полумрачната стая, първата му мисъл бе, че тя просто посяга да го погали по шията. После пръстите й се стегнаха и блондинката се усмихна, сякаш закачливо питаше дали му харесва. Преди да отговори, пръстите стиснаха като менгеме. Първата му реакция бе да дръпне ръцете й. Но не успя — тя беше невероятно силна и гледаше отчаяните му опити с усмивка, като че всичко ставаше на игра. Герд Ланг се напъна да я събори, да се изтръгне от желязната хватка. Напразно. Лицето му стана червено, после мораво. Последната му мисъл бе колко нелепо е, че тя продължава да се усмихва.
След малко блондинката пренесе трупа във ваната и дръпна завесата. Върна се в стаята, извади от чантичката си мощен бинокъл за нощно виждане и го насочи към осветения прозорец на апартамент 6132. Като фокусира изображението, тя различи полупрозрачна завеса и мъж с побеляла коса, седнал отвътре на перваза. После превключи бинокъла и го завъртя към покрива. Сред мътното зеленикаво сияние видя на самия ръб човек с автоматична пушка на рамото.
— Полиция — прошепна тя и отново насочи бинокъла към прозореца.
Озбърн седеше до масичката и слушаше как Маквей излага на Ремер основните положения от физиката на ниските температури, а след това и останалото: предполагаемият опит за присаждане на отрязана глава върху чуждо тяло чрез атомна хирургия при температури близки до абсолютната нула. Макар че Озбърн вече бе чувал всичко това, то все още му звучеше като научна фантастика. Но не беше — някой го бе постигнал, или поне опитваше да го постигне. А Ремер, застанал прав с крак върху стола, слушаше като омагьосан всяка дума.