Шогун

— Нима? Може би в най-скоро време ще ви се предостави такава възможност — да се изправите срещу истински мъже, а не срещу чесъноядци!

— Колко скоро? Защо не още тази вечер? И защо не тук?

Ябу предпазливо се промъкна помежду им. И той се беше бил в Корея и знаеше, че и двамата бяха донякъде прави и същевременно и на двамата не можеше да се вярва, при това на Бунтаро дори по-малко, отколкото на Ишидо.

— Тази вечер не може, защото сме сред приятели, Бунтаро-сан — опита се да го успокои той, защото на всяка цена трябваше да избегне сблъсък, който би ги задържал в крепостта. — Ние сме сред приятели — повтори той.

— Какви приятели? Много добре знам кои сами приятели и кои — врагове. — И Бунтаро отново се нахвърли върху Ишидо. — Къде е този мъж, този истински мъж, за когото споменахте, Ишидо-сан? Или мъже? Нека изпълзят от дупките си и се изправят срещу мен — Тода Бунтаро, господар на Сакура — ако им стиска!

Всички заеха позиции. Ишидо го изгледа злобно.

— Не е сега моментът, Бунтаро-сан — намеси се отново Ябу. — Приятели или вра…

— Приятели? Къде виждате приятели? В тази торна купчина?

И Бунтаро се изплю в прахта.

Ръката на един от Сивите се стрелна към дръжката на меча, десетина Кафяви веднага го последваха, петдесетина Сиви изостанаха от тях само на част от секундата и чакаха Ишидо да извади меча си и да даде сигнал за атака.

В този момент от сянката на градината се появи Хиромацу и излезе през портата в предния двор. Мечът му беше полуизваден от ножницата, макар че ръката му го държеше някак отпуснато и свободно.

— Понякога и в тора можеш да откриеш приятели, синко — спокойно каза той. Ръцете пуснаха дръжките на мечовете. Самураите на срещуположните кули — и Сиви, и Кафяви — отпуснаха опънатите тетиви. — Ние имаме приятели в цялата крепост. В цяла Осака. Нашият господар Торанага постоянно ни го напомня. — Той застана като гранитна скала пред единствения си жив син и прочете в очите му жажда за кръв. В момента, в който забеляза приближаването на Ишидо, Хиромацу зае бойна позиция при вътрешната врата. И щом отмина първата опасност, той се промъкна тихо като котка в сянката на градината. Сега се взираше в очите на Бунтаро. — Нали така, сине?

Бунтаро кимна с огромно усилие на волята и отстъпи крачка назад. Но все още препречваше с тялото си входа към градината.

Хиромацу се обърна към Ишидо.

— Не ви очаквахме тази вечер, Ишидо-сан.

— Дойдох да засвидетелствувам почитта си към Кирицубо-сан. Едва преди няколко минути научих, че си тръгва.

— Нима синът ми е прав? Може би наистина трябва да се разтревожим, че не сме между приятели? Да не би да сме заложници, които трябва да искат позволение за всяка своя стъпка?

— Не. Но ние се споразумяхме с Торанага-сама за някои протоколни формалности, докато трае посещението му. Трябва да бъда известяван с един ден по-рано за пристигането или заминаването на високопоставени личности, за да мога да им оказвам полагаемите им се почести.