Шогун

Лекият свеж ветрец обещаваше топло лято, но никой не му обръщаше внимание освен Блакторн, макар че дори и той усещаше напрежението, което ги обкръжаваше. Освен това забеляза, че всички, с изключение на него, бяха въоръжени.

Кири се приближи до Садзуко.

— Не бива да стоите на течение, Садзуко-сан, ще настинете. Мислете за детето! Тези пролетни нощи са все още много влажни.

— Не ми е студено, Кири-сан. Нощта е много приятна.

— Всичко наред ли е?

— Да, всичко е наред.

— Ах, как не ми се тръгва!

— Няма защо да се безпокоите — обади се Марико и се приближи до тях. Тя носеше подобна широкопола шапка, но нейната беше ярка, докато на Кири беше в тъмен цвят. — Ще видите колко ще ви е приятно да се завърнете в Йедо. Господарят ще се присъедини към нас само след няколко дни.

— Кой може да каже нещо за утрешния ден, Марико-сан?

— Утрешният ден е в божиите ръце.

— Утре денят ще бъде прекрасен, а ако не е, какво от това? — каза Садзуко. — Кой го е грижа за утрешния ден? Сега ми е приятно и това е най-важното. Вие сте чудесна, Кири-сан, и много ще ни липсвате. И вие, Марико-сан. — Тя погледна към портата и вниманието й се отвлече за миг, защото Бунтаро се бе разкрещял на един от самураите, за гдето си изтървал факела.

Официално началник на ескорта и по-старши от Бунтаро беше Ябу.

— Ах, Ябу-сан, Бунтаро-сан — притеснено им се поклони Кири. — Извинете, че ви накарах да ме чакате. Господарят Торанага щеше да слезе с мен, но в последния момент се отказа. Заповяда веднага да потеглим. Моля ви да приемете извиненията ми.

— Никакви извинения не са необходими — галантно отвърна Ябу, който умираше от нетърпение да напусне крепостта и да се прибере в Идзу. Все още не можеше да повярва, че тръгва заедно е главата си на раменете, варварина, пушките и всичко останало. Бе изпратил специални послания с пощенски гълъби до жена си в Йедо, за да е сигурен, че в столицата му Мишима всичко ще е подготвено за неговото пристигане, а също писа и на Оми в Анджиро. — Готови ли сте?

Очите на Кири се изпълниха със сълзи.

— Само да си поема дъх, и веднага се качвам в носилката. Ах, как не ми се тръгва. — Тя се огледа за Блакторн и най-сетне го видя, застанал в сянката. — Кой отговаря за Анджин-сан, докато се качим на кораба?

Бунтаро се обади заядливо:

— Заповядах му да върви до носилката на съпругата ми. Ако тя не смогне да го усмири, аз ще се заема с тази работа.

— Може би, Ябу-сан, вие ще придружите Садзуко-сан.

— Охрана!

Предупредителният вик се раздаде откъм предния двор. Бунтаро и Ябу се затичаха натам през укрепената порта. Целият отряд се изниза след тях, а от вътрешните крепостни стени заприиждаха още Кафяви.