Шогун

— Скоро ще има война — започна Торанага.

— Да — отговори той и си помисли: която няма да има край.

— Християните даймио Оноши и Кияма необяснимо защо се противопоставят на желанията ми.

— Не мога да отговарям за никой даймио, господарю.

— Но слуховете са лоши, нали? И за тях, и за останалите даймио християни.

— Мъдрият човек винаги ще постави на първо място интересите на империята.

— Да, но междувременно империята се разцепи на два лагера въпреки желанието ми. Мой и на Ишидо. Така че интересите на империята са или с едните, или с другите. Среден път не може да има. Къде са интересите на християните?

— На страната на мира. Християнството е религия, господарю — а не политическа идеология.

— Вашият отец великан е глава на църквата ви в Япония. Разбрах, че можете да говорите от името на този ваш папа.

— Забранено ни е да се месим в политиката ви, господарю.

— Да не мислите, че Ишидо ще се отнесе благосклонно към вас? — изостри се гласът на Торанага. — Той е върл противник на религията ви. А аз винаги съм се показвал добре разположен. Ишидо иска да приложи указите на тайко за вашето изгонване, и то незабавно, и завинаги да затвори страната за всички варвари. А аз търся разширяване на търговията.

— Но ние не контролираме никой от християните даймио!

— Тогава как да им повлияя?

— Не съм достатъчно осведомен, за да мога да ви дам съвет.

— Много добре ви е известно, стари приятелю, че ако Кияма и Оноши се съюзят с Ишидо срещу мен, всички останали даймио християни ще ги последват незабавно и тогава срещу всеки мой войник ще се изправят двадесет техни.

— Ако избухне война, ще се моля да победите.

— Ще имам нужда от нещо повече от молитви, особено ако противникът има двадесеторно превъзходство.

— Няма ли начин да се избегне войната? Започне ли, никога няма да свърши.

— И аз така мисля. И всички ще изгубим — и ние, и варварите, и християнската църква. Но ако всички даймио християни застанат сега открито на моя страна, война няма да има. Амбициите на Ишидо ще бъдат завинаги обуздани. Дори да вдигне бойния си флаг и да се разбунтува, регентите ще могат да го стъпчат като оризов червей.

Алвито усети как примката около врата му се затяга.

— Но ние сме тук само за да разпространяваме Словото господне. А не да се бъркаме в политиката ви, господарю.

— Предишният ви водач е предложил на тайко услугите на християните даймио в Кюшу, преди да покорим тази част от империята.

— Направил е голяма грешка. Не е бил упълномощен от църквата, нито от самите даймио.

— Той предложил да предостави на тайко кораби — португалски кораби, за да превозят войските ни в Кюшу, и предложил освен това португалски войни с пушки да ни помогнат. Дори срещу Корея и Китай.

— Пак твърдя, господарю, че е извършил грешка, без да е бил упълномощен от никого.

— Скоро всеки ще трябва да избира на чия страна да застане, Цуку-сан. Много скоро.