27

— Ти ми спаси живота, Вани. Боже Господи, аз дори бях спрял да се смея преди да се завърнеш отново в живота ми.

Тя долепи глава до неговата и прошепна:

— O, как те обожавам, Ки.

Пет месеца бяха изминали, откакто Кигън беше научил за смъртта на Джени в Дахау. Ванеса почти веднага беше усетила неуловимите промени в него: чувството на облекчение, което дойде с края на очакването; постепенното изчезване на вината, която му пречеше да разкрие чувствата си към нея. Освободена след развода, тя също беше станала една емоционална бомба, която чакаше да експлодира. Заедно те бавно се лекуваха един друг и с течение на месеците тяхната любов стана толкова пламенна, както преди години, по време на краткотрайния им флирт в Берлин.

Снощи бяха отпразнували тридесетия й рожден ден с вечеря в един италиански ресторант в Бронкс, после бяха отишли в „Кафе Руж“, където свиреше Глен Милър. Беше чудесна нощ.

Кигън стана, тихо отиде до кухнята и извади бутилка шампанско.

— Ки — повика го тя.

— Да?

— Татко пита дали искаш да прекараш Деня на благодарността с нас тази година.

— По дяволите, изобщо не знам къде ще бъда на Деня на благодарността — отвърна той като търсеше отварачка. — Наистина ли искаш да отидеш в Бостън за този ден?

— Няма да бъдат в Бостън, ще идат на острова.

— Какъв остров?

— В Джорджия.

— Искаш да кажеш там, дето висят богаташите? — отговори той и взе две чаши за шампанско от шкафа. — Искаш да прекараш Деня на благодарността като играеш крикет с тайфа сноби и капризни стари милионери?