27

40.

Той не влезе, а направо нахълта в „Розата“. Във всяка негова стъпка се четеше арогантност. Сякаш предизвикваше всички, които не знаят кой е. Беше облечен небрежно: провиснали панталони над стари каубойски обувки, яркочервена бархетна риза с бяло копринено шалче под вдигнатата яка, развлечена кожена пилотска куртка с емблемата на Военновъздушните сили от лявата страна на гърдите и армейска офицерска шапка, смачкана над ушите. Беше тридесетинагодишен, висок, добре сложен, с кестенявочервеникава коса и херувимско лице, с наперена усмивка и блестящи сини очи. Изглеждаше така, сякаш целият свят е в краката му. Тръгна наперено към бара и седна срещу Дребосъка.

— Уиски с лед, шефе, колата отделно — каза той, завъртя се с гръб към бара и огледа заведението. Очите му се заковаха върху Кигън.

— Басирам се, че ти си Франсис Кигън — усмихна се той и го посочи с пръст.

— Какво те кара да мислиш така? — попита Кигън, като отвърна на усмивката му.

— Е, изглеждаш така, сякаш заведението е твое, и след като собственикът се казва Кигън, значи си ти.

— Много добре, приятел. А ти кой си?

Той отиде до масата на Кигън, сложи двете си чаши на нея и му подаде ръка.

— Капитан Джон Драймън от Военновъздушните сили на Съединените щати.

— За мен е удоволствие, капитане — каза Кигън и го погледна отблизо. — В отпуск ли си?

— На дежурство — отговори той и отпи голяма глътка от уискито.

— Така ли? Къде?

— Тук.

— В Ню Йорк?

Драймън изглеждаше изненадан.

— Не бе, тук. В този бар. С теб. Аз съм на временна служба тук от… — той погледна часовника си — от преди един час.

Челото на Кигън се сбръчка.

— За да правиш какво?

— Надявах се, че ти ще ми кажеш. Виж, аз не се оплаквам, мистър Кигън, останали са ми още шест месеца на тази служба и после заминавам за Китай.

— Може би не си чул, но в Китай има война.

— Разбира се, че има — засмя се Драймън. — Да си чувал за майор Клер Шано? За Летящите тигри? Той е започнал да създава собствени въздушни сили там. Някъде от първи януари ще бъда там, за да покажа на японците някои трикове. Междувременно съм назначен към нещо, наречено „Служба за безопасност на Белия дом“ и трябва да изпълнявам твоите заповеди. И, шефе — той се огледа и радостно се изкикоти, — не бих могъл да измисля по-добро място, където да изкарам тия шест месеца. Самолетът е на летище „Мичъл“.

— Самолетът?

— Е, бракмата де. Двуместен АТ-6. Никъде не отивам без нея. — Той млъкна и пак огледа бара. — Не мога да повярвам. Да ти кажа, това си е пилотската мечта. Искам да кажа, да те назначат в бар и да изпълняваш заповедите на собственика. Момчетата изобщо няма да повярват.