27

— Не искам да вися тук и да ги чакам да стигнат до твоя процес — каза Кигън. — Вече достатъчно съм чакал.

— Не вярваш ли в това, че трябва да прощаваш на враговете си, ирландецо? — нервно каза Фирхаус.

— Вярвам в старата ирландска поговорка, Вили. Прости на враговете си — но първо си отмъсти.

Той извади пълнителя, увери че, че пистолетът е празен, сложи го на масата и пусна до него един патрон. После прибра пълнителя в джоба си.

— Auf wiedersehen, Вили — каза Кигън и излезе от стаята.

Фирхаус гледаше след него. После огледа стаята, войнишкото легло в ъгъла и накрая се взря в пистолета на бюрото.

Кигън и Волфсон тръгнаха по мраморния коридор.

— Мислиш ли, че ще издържи, ирландецо? — попита Волфсон.

— Обвинението в убийство ли?

— Да.

— Съмнявам се.

— Мислиш, че ще се измъкне на свобода?

— Не. Не мисля, че ще се измъкне на свобода, Ав.

— Тогава какво?

В този момент проехтя изстрел.

— Боже Господи! — извика ефрейторът и хукна към библиотеката.

Кигън и Волфсон излязоха от замъка и се качиха в джипа.

— Окей — каза Кигън. — Сега вече всичко свърши. — И се наведе и пусна радиото. — Настъпи тази кола обратно до Мюнхен — нареди той на шофьора. — Увеселението е за моя сметка.

Същият водещ все още бърбореше радостно:

— Връщаме се вкъщи, момчета! Връщаме се вкъщи! И ето една класическа песен от човек, който ние всички бихме желали да празнува с нас днес. Безсмъртният Глен Милър и една песен, която се е превърнала в химн за всички нас от тази страна на океана.

Кигън се облегна, а когато песента започна, запя заедно с певеца: