Прелестен мрак

Освободих се от хватката на Ама.

— Какво правиш тук? Как ни намерихте?

— Какво правя тук?! — изсумтя Ама. — Семейството ми е дошло на Морските острови от Барбадос, преди да си бил дори замисъл в Божия ум. Познавам тези острови като кухнята си.

— Това е чародейски остров, Ама. Не е от Морските острови.

— Разбира се, че е. Къде другаде ще скриеш остров, който не искаш никой да види?

Арелия постави ръка на рамото на Ама.

— Тя е права. Голямата бариера е скрита сред Морските острови. Амари може и да не е чародейка, но тя притежава дарбата да вижда напред също като мен и сестра ми.

Ама тръсна глава толкова силно, та за миг помислих, че ще отлети.

— Наистина ли си мислеше, че ще те оставя да затънеш в тези подвижни пясъци сам?

Преметнах отново ръцете си около шията й и я притиснах силно.

— А как разбрахте къде да ни намерите? Ние сами едва открихме това място.

Линк винаги беше стъпка назад или стъпка напред. Четирите го погледнаха, сякаш се изненадваха колко е тъп.

— Ха, след цялата тази врява, която вдигнахте, докато дойдете дотук? Като минахте през заклинание, по-старо от майката на майка ми? Все едно че се обадихте по телефона за спешни случаи в Гатлин.

Ама пристъпи към Линк, който бързо направи крачка назад, за да излезе от обсега й на действие. Тя обаче не ме пусна. Така разбрах какво се върти в главата й: „Обичам те и никога не съм се гордяла повече с теб. И ще бъдеш наказан да не излизаш цял месец, когато се приберем у дома“.

Ридли се приведе към Линк.

— Напъни си мозъчето малко. Некромансер, Ясновидец и гадател. Не сме били имали шанс!

Ама, Арелия, Туайла и баба й се обърнаха към Ридли в мига, в който проговори. Тя се изчерви и сведе почтително очи.

— Не мога да повярвам, че си тук, лельо Туайла — преглътна тежко. — Бабо.

Старата жена повдигна брадичката на Ридли и се загледа в яркосините й очи.

— Значи е вярно — широко се усмихна. — Добре дошла отново, дете.

Разцелува я по бузите. Ама изглеждаше много доволна.

— Казах ти. Беше в картите.

Арелия кимна.

— И в звездите.

Туайла се подсмихна и понижи гласа си до шепот:

— Картите показват само повърхността на събитията. Това, което имаме тук, е отсечено много надълбоко, минало е през костта и е излязло от другата страна.

По лицето й премина сянка. Погледнах към Туайла.

— Какво? — усмихна се тя и сянката изчезна.

— Имаме нужда от помощ от Ла Бас — размаха ръка над главата си. — Да се заемаме отново с важните неща.

— От Отвъдния свят — преведе Арелия.

Ама коленичи и разви кърпата си, пълна с малки кости и амулети. Приличаше на лекар, който подготвя хирургическите си инструменти.