Прелестен мрак
- Автор: Штоль Маргарет, Гарсия Ками
- Серия: Хроники на чародейците #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-258-4
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Прелестен мрак». Краткое содержание книги:
Някои тайни могат да променят живота ти. Други могат да бъдат гибелни.
С приближаването на седемнайсетия й рожден ден Лена и Итън ще се изправят пред още по-големи опасности. Чародейка и смъртен не могат да бъдат заедно. А може би първо трябва да влязат в мрака…
Двамата могат да се справят с всичко, което градът им готви. Но след трагичната загуба на любимия си чичо, който е бил като баща за нея, Лена се отдръпва от Итън. Тя започва да крие тайни, които могат да променят техните взаимоотношения.
Сега, когато очите на Итън са отворени за тъмната страна на Гатлин, вече няма връщане назад. Преследван от странни видения, които само той може да види, Итън навлиза все по-дълбоко в сложната история на своя град и на своето семейство. Пътят му го отвежда сред опасната мрежа на подземните тунели, които лъкатушат из целия Юг. Пред Лена, Итън и верния му приятел Линк се разкрива свят, в който нищо пее такова, каквото изглежда.
Всяка целувка носи болка. Следващият удар на сърцето може да е последният. Сега това е тяхното общо проклятие.
Обичах я, атом по атом, с всяка клетка на изгарящото си тяло. Целувахме се, докато сърцето ми забрави да бие и очертанията на това, което можех да видя, да почувствам и да чуя, започнаха да се изгубват в мрака…
И любовта ги поведе в мрака…
Погледнах към малкия златен предмет. Беше във формата на миниатюрна книжка, затворена с изящна закопчалка. Натиснах я и тя се отвори. Вътре имаше снимка на майка ми, момичето от виденията ми. Неговата Лила Джейн.
Той извърна очи встрани.
— Така се случи, че се оказа в джоба ми след цялото това време. Можеш ли да си представиш?
Но книжката изглеждаше захабена и издраскана и бях убеден, че не се е озовала в джоба му, а си е била там във всеки ден от живота му през всички тези години.
— Вярвам, че ще ти даде много сила, Итън. На мен поне винаги ми е давала. Да не забравяме, че нашата Лила Джейн беше силна жена. Тя ме спаси дори от гроба.
Разпознах изражението, което имаше майка ми на снимката. Винаги бях мислел, че то е запазено специално за мен. Погледна ме така, когато за първи път прочетох табела край пътя през прозореца на колата ни, а тя още не подозираше, че мога да чета. Погледна ме така, когато изядох съвсем сам целия маслен пай на Ама и заспах в леглото и с ужасно силни стомашни болки. Гледаше ме така и в първия ми учебен ден, на първия ми баскетболен мач, на първия ми купон.
И сега отново гледаше към мен със същото изражение в очите от вътрешността на малката златна книжка.
Тя нямаше да ме изостави. Нито пък Макон. Може би все пак имаше някакъв план. Той беше измамил смъртта. Прибрах книжката в джоба си до гердана на Лена.
— Почакай малко — пристъпи Линк към мен. — Радвам се, че имаш такъв талисман, но сам каза, че цялата Кървава глутница ще бъде там плюс вампирчето, майката на Лена и Императора, или както там си го наричат онзи Ейбрахам. А последния път, когато проверих, Хан Соло не се мотаеше наоколо. Не мислиш ли, че ще ти трябва нещо повече от една малка книжка?
Ридли кимна с глава зад него.
— Линк е прав. Може и да успееш да спасиш Лена, но затова трябва първо да стигнеш до нея.
Линк приклекна до Макон.
— Мистър Рейвънуд, не можете ли да дойдете с нас и да ни отървете от двама-трима от ония момчета?
Макон повдигна вежди. Това беше първият му истински разговор с Линк.
— За съжаление, синко, престоят ми в затвора доста изтощи силите ми.
— Той е в преходна фаза, все още се променя, Линк. Не може да слезе там долу. Прекалено е уязвим.
Лив все още подкрепяше Макон, коленичила на земята до него.
— Оливия е права. Инкубусите са невероятно силни и бързи. В сегашното си състояние не мога да се изправя на пътя им.
— Значи съм голяма късметлийка — разнесе се гласът внезапно от нищото и тя изникна от мрака дори още по-бързо. Носеше дълго черно палто с висока яка и протрити черни ботуши. Черната й коса се развяваше от вятъра.
Веднага я разпознах — сукубата от погребението. Беше Леа Рейвънуд, сестрата на Макон. Той беше също толкова изненадан да я види като нас.
— Леа? Ще ми отнеме известно време да свикна.
Тя отпусна глава на рамото му, както Лена често правеше.
— Как ни намери?
Леа се засмя.
— Ти си голяма новина из Тунелите. По улиците се носи мълва, че големият ми брат ще се изправи срещу Ейбрахам. Чух, че той не е особено доволен от теб.
Тя плъзна ръката си по гърба му, подкрепяйки го, и се взря в очите му.
— Зелени, а?
Сестрата на Макон — онази, която Арелия беше взела със себе си в Ню Орлиънс, когато го бе оставила при баща му. Сестрите също я бяха споменавали. „Те бяха като Мрака и Светлината.“
Линк улови погледа ми зад тях и знаех какъв е въпросът му. Чакаше да му дам сигнал. Бой или отбой. Не беше съвсем ясно какво искаше Леа Рейвънуд от нас и защо беше тук. Но ако беше като Хънтинг и се хранеше с кръв вместо със сънища, трябваше да реагираме бързо. Погледнах към Лив. Тя поклати глава почти незабележимо. Също се колебаеше. Макон възнагради сестра си с една от редките си усмивки.
— Е, какво ще правим сега, скъпа моя?
— Тук съм, за да изравня силите. Знаеш, че си падам по добрите семейни кавги — усмихна се също Леа. Завъртя рязко китката си и в ръката й изневиделица се появи дълъг жезъл, направен от полирано дърво. — И си нося една голяма пръчка.
Макон не каза нищо. Не можех да реша дали изглеждаше облекчен или притеснен. И в двата случая определено беше слисан.
— Защо сега? Обикновено не се месиш в делата на чародейците.
Леа бръкна в джоба си и извади ластик, с който пристегна косата си на конска опашка.