Момиче за шпионина

— Разрешете да уточня допустимата степен на насилие! Може да потрябва кола или още нещо — поинтересува се един боец.

Вече го бях познал. Това беше старшият на групата с прякор Рижия. Той наистина имаше рижава коса, ярка, както някога беше гривата на Грязнов.

Осинцев ни хвърли кратък поглед и отвърна:

— Максимална степен, да не ме чуват прокурорите! Само враг или луд ще ти окаже съпротива в такава ситуация.

— Разбрах — кимна Рижия.

— Още един момент! — повиши глас, за да привлече общото внимание Осинцев. — По молба на гостите заедно с търсенето на нашите момчета ще издирваме и тоя чичко… — Полковникът сложи на масата голяма снимка на Юрий Андриевски.

Всички я разгледаха, копираха я, както се изразява обикновено моята клиентела — тоест запомниха я. Някой се поинтересува:

— Той какво е забравил тук?

— Укрива се от следствието — поясних аз. — А в района на улица „Революционна“ в едно мазе са скрити парите, които е дошъл да прибере.

— Можете ли да покажете по-точно къде?

Показах на схемата.

— Е, сега час — час и половина активен отдих и тръгваме — приключи инструктажа Осинцев.

Отпуснахме се на твърдите походни легла.

Бойците веднага заспаха. Те знаеха, че преди операция трябва да използват всяка свободна минута за сън — под земята нямаше да им се отдаде повече. Разумът ми говореше, че и аз трябва да направя същото, най-малкото за да не съм в тежест на останалите. Но възбудата ми беше прекалено голяма. Погледнах крадешком към Осинцев. Той пушеше и гледаше поклащащ се от вятъра покрив на модула.

— Сергей Борисович, какво е това при вас за степента на насилие?

Той ме изгледа и изсумтя:

— Интересът ви професионален ли е, или просто любопитство?

— Любопитство, да речем…

— Тогава ще ви отговоря така: „ангелът“ отстранява препятствието по пътя си, без да мисли дали това ще доведе до смърт или не. Бойците са обучавани за стратегически операции, а в такива случаи не се води сметка за отделната личност. Затова, ако при хайката за вашия супершпионин пострада някой невинен, неговите страдания и смърт ще легнат на вашата съвест, Александър Борисович. Задоволява ли ви отговорът?

— Напълно — измърморих аз.

Намери, гадината, къде ми е болното място. Но той е прав, нямам основания за обида или претенции: полковникът доста си изпати заради мен. А и трябва да бъда по-сговорчив. Когато се спусна с него под земята, ще се окажа в негова и на бойците му, власт. Кой знае как се отнасят към това, което сторих на техния боен другар. Справедливостта е толкова хлъзгава категория, че всеки я мери по себе си, при това съвсем аргументирано.