Среднощен сокол [bg]

— Когато ти се роди и Каста видя очите ти, веднага позна, че Ариан му е изневерила — продължи старецът. — Прогони я. Тя се върна да живее при мен. Отидох да говоря с Конавар, казах му, че има син. Пихме уисге до късно, той сподели за своята скръб, за любовта си към дъщеря ми. Не е редно да повторя думите му. Но той говореше и за хората, които е убил. Никакви добри дела не биха заличили угризенията му, никакво наказание не би уталожило болката. Попитах го не би ли искал да се ожени за Ариан и да те признае за свой син. Той ми отговори, че тъкмо за това копнее. Любовта към Ариан пламтяла в душата му както винаги и всяка нощ, откакто научил за раждането ти, мечтаел да препусне към нея, да вземе на ръце сина си. Но не можел. Това било наказанието, което си наложил. Никога да не се жени и да не създава деца. Каза ми, че повече няма да погледне Ариан. И го направи… Ето, казах каквото бях решил. Той не наказваше тебе, Бейн. Наказваше себе си.

— Дядо, а защо ми го каза?

Старецът сви рамене.

— Ти си добър по душа. Знам обаче колко намрази Конавар. Помислих, че ако чуеш истината, ще ти е по-леко да спукаш този цирей.

Бейн се наведе към дядо си, целуна го по бузата и стана.

— Трябва да се сбогувам с Ворна.

Нанкумал също се надигна от пейката.

— А аз по-добре да се върна вътре, докато онзи хлапак не е подпалил себе си или ковачницата. — Постояха миг-два, после Нанкумал стисна ръката на Бейн. — Не вярвам да се видим отново.

— Кой знае? Може да се върна след година.

Дядото кимна, макар да знаеше, че внук му не казва истината.

— Дано, Бейн.

Младежът яхна кобилата и я подкара през селото. Видя Мерия, която седеше пред къщата си с малко дете. Тя вдигна глава, размърда пръсти, като че искаше да му махне с ръка, но после се извърна.

Ворна не беше в дома си. Бейн почака един час, после пак яхна кобилата и потегли към гората с Дървото на желанията.