Среднощен сокол [bg]

Конавар бръкна под туниката си и извади сгънат пергамент.

— Ето какво ми даде вестоносец тази сутрин.

Брат Слънцеднев взе пергамента и го разгъна. Прочете написаното с красивия равен почерк на Брефар: „Скъпи братко, и двамата страдаме заради тежко недоразумение. Говорих с Гуерн и той се съгласи с мен, че е време да намерим решение за разногласията си. Ще се срещнем с тебе при Кръга на Болг утре по здрач. Кон, ако ти е останала поне мъничко обич към мен, ела сам. Заричам се, че няма никаква уловка.“

Отдолу имаше подпис — „Крилото“.

— Той май те смята за глупак — подхвърли друидът.

— Въпреки това ще отида — натърти Конавар. — Моригу поиска обещание от мен. Тя каза: „Когато брат ти те повика, отзови се. Без да мислиш за нищо друго, колкото ще да е неотложно или решаващо. Разбра ли? Отзови се.“ Преди много години наруших едно обещание и оттогава живея със срама и мъката. Но това обещание ще спазя, макар че ми разкъсва душата.

— Тогава нека те придружи отряд дотам.

— Не бих постъпил така, приятелю. Той иска да отида сам.

— Ох, Кон, нали познаваш Брефар? Винаги е бил слаб духом и във всичко го подтиква завистта към онова, което си постигнал ти. А тази завист се превърна в злоба още преди години.

— Знам — тъжно каза Конавар. — Започна след като се бих с мечока. И той, и Гованан бяха там, но само Гованан ми се притече на помощ. Крилото просто се вцепени от ужас. Още беше малък, нямаше оръжие и сякаш се смръзна. Никой не го обвини, а на него все му се привиждаше презрение в очите на хората. И все се мъчеше да ми докаже, че е достоен за уважение, престараваше се. Толкова отчаяно копнееше за признание, че твърде често рискуваше и се проваляше.

— Това ми е ясно, Кон. На всички им е ясно. Ако беше някой друг, отдавна щеше да си го лишил от всички постове. Откога заговорничи с Гуерн и Морските вълци?

— Повече от година. Джасарай му изпратил пари, за да подготви бунт сред паноните. Едно от малкото начинания, с които Крилото се справи умело. Привлякъл Гуерн, дал му и пари, и оръжие. Двамата сякаш са били родени да съзаклятничат заедно — озлобени, с проядени от завистта души. Гуерн е роднина на стария леърд, но когато той умря, изпратих Бран да управлява северните земи. — Конавар си наля чаша вода и я изпи на един дъх. Брат Слънцеднев си каза, че изглежда съсипан. — Не знаех, че са се наговорили с Шард, макар че трябваше да се досетя. Крилото накрая си внуши, че в мен е коренът на всичките му несгоди и че ако не съм бил роден, животът му е щял да прелива от щастие. И може би е прав за това. Вече не знам какво да мисля. Знам обаче, че като малък Крилото беше свястно момче. И ме обичаше. Аз бях неговият батко, когото следваше по петите навсякъде.

— Хората се променят — напомни друидът. — По-слабите не могат да понесат угризенията или срама. И когато се провалят, все някой друг им е виновен. Ако се провалят във всичко, започват да се смятат за жертви на някакъв всеобхватен заговор.